Без да каже дума, той застана в центъра на рицарите и Хъмфри затвори зад него кръга.
— Вдигни щита — започна той. После вдигна предупредително ръка, когато Робърт се наведе да го вземе. — Само ако искаш да станеш един от цялото, част от кръга, който ни обвързва във вярност на нашия крал и каузата му.
Робърт се изправи, а Хъмфри продължи, след като усети, че Робърт първо ще го изслуша.
— Преди десет години, след поражението на Луелин ап Грифит, крал Едуард създаде един рицарски орден, на който повери най-голямата тайна на нашето време. Няколко месеца след падането на Луелин кралят ни беше в Нефин, едно селище, недалеч от което се намираме сега и където бяха открити и преведени от Джефри Монмътски пророчествата на Мерлин. Там, в бившата твърдина на Луелин, крал Едуард намери последното от пророчествата. Това, което не е било преведено от Монмътски и е останало скрито в продължение на векове, пазено в тайна от уелските принцове на Гуинед.
Робърт знаеше за Монмътски и писанията му. Брат му Александър притежаваше копие от „Историята на кралете на Британия“, която беше прегледал веднъж. Обаче не беше чел пророчествата и нямаше представа, че съвсем наскоро е било открито още едно.
— Крал Едуард накара уелсец, който му беше верен, да преведе Последното пророчество и го представи на рицарите, които се заклеха да му помогнат да изпълни указаното в него. Като символ на тяхната обща цел кралят поръча да направят маса, подобна на онази в двора на крал Артур. Тези рицари бяха нашите бащи, дядовци и братя. Целта ни е да се докажем достойни да служим на краля така, както са служили те, и един ден да заемем местата си около кръглата маса, споделяйки славата на царуването му.
— Ние сме Рицарите на Дракона — каза Хенри Пърси и силният му глас проехтя зад гърба на Робърт. — Носим името си от поличбата, появила се в съня на Утер Пендрагон, поличбата, с която Мерлин е предсказал, че Утер ще бъде крал, а синът му Артур ще властва над цяла Британия.
Когато Хенри замълча, Томас Ланкастър продължи с ясния си младежки глас:
— Джефри Монмътски ни разказва за разпадането на Британия след смъртта на Артур по време на нахлуванията на саксонците. Той казва, че по това време Бог изпратил един ангелски глас да каже на британците, че те повече няма да бъдат владетели на своето кралство. Обаче един ден в бъдещето, предвиден от Мерлин, ако реликвите на Британия бъдат събрани заедно, тя може отново да бъде обединена и да стане кралство, което да живее в мир и благоденствие.
— В Последното пророчество — каза Ралф де Монтърмър, — намерено в Нефин преди десет години, тези реликви са трон, меч, жезъл и корона. Това са символите на кралската власт на Британия, първоначално носени от основателя на нашите земи Брут от Троя. След смъртта му четирите реликви и кралството били разделени между синовете му. Това разделение сложило началото на дългия упадък на Британия, съсипвана от войни и измъчвана от глад и нищета. Последното пророчество ни казва, че нашите земи ще бъдат изправени пред окончателен разгром, ако тези четири реликви не бъдат събрани отново от един владетел тогава, когато Бог повели.
Хъмфри заговори отново:
— Според пророчеството короната представлява златен обръч, носен от самия Брут и предаван на всички британски крале след това. Това е короната, носена от Артур, който я предал на братовчед си в Камблам, където тя изчезва безследно, докато Луелин ап Грифит обединява Уелс под свое ръководство благодарение на нейната сила. Това е короната, която ние трябва да намерим. Ако искаш да се закълнеш да участваш в нейното издирване и да се покажеш достоен да бъдеш допуснат един ден на Кръглата маса, тогава вземи този щит.
Когато Хъмфри млъкна, Робърт разбра, че е дошъл неговият ред. Главата му беше пълна с мисли за съкровища и рицарски подвизи. Смътно си спомняше разказите на възпитателя си в Антрим за Фион Макул и неговите воини. Тогава беше слушал с благоговение и се беше питал дали като рицар и той ще има подобни приключения, обаче колкото по-голям ставаше, толкова повече разбираше, че пълнолетието е свързано по-скоро със задължения и политика, отколкото с приключения, турнири и слава, и постепенно беше започнал да забравя тези истории. Това, за което говореха тези хора, не му изглеждаше реално, но сериозните им лица подсказваха, че в приказките им има истина и работата е сериозна. Усети, че космите на врата му настръхнаха като от студ и някогашните разкази изведнъж започнаха да му се струват възможни. За момент се поколеба, давайки си сметка, че трябваше да каже клетва, също толкова свещена като всяка клетва за вярност на васала към неговия сюзерен, клетва, с която се ангажираше да бъде верен на краля. Думите на Хъмфри продължаваха да отекват в главата му… „Да заемем местата си около неговата маса и да споделим славата на царуването му.“ Робърт се наведе и вдигна щита с дракона.