Робърт го изгледа. През всичките месеци, откакто познаваше Хъмфри, не беше доловил нищо в тона му, което да показва пренебрежение към родината му, каквато показваха някои от другите. Настръхна въпреки изненадата.
Хъмфри, изглежда, разбра, че е отишъл твърде далеч, защото с малко по-спокоен тон каза:
— Не ти ли мина през ума, че могат да те хванат?
— Еймър казал ли е на баща й? — След като първоначалният потрес от изненадата започна да преминава, Робърт започна да си дава реална сметка за последиците. Графът на Уорик беше довереник на краля. Можеше сериозно да застраши положението си тук, и то сега, когато току-що се беше наложил с приемането му в ордена. Тревогата му не беше нещо ново за него. Съпътстваше го още от първата му пламенна среща с Хелина, но след посвещаването му беше започнал да се чувства непобедим и си мислеше, че никой не може да разкрие тайната му. Значи беше вярно това, което казваха поетите и свещениците: една жена може да погуби мъжа по-сигурно от който и да било меч. Спомни си за Ева и ябълката, и за баща си, оженил се за майка му без разрешението на краля — страстта за малко да го лиши от земите му.
— Не — отвърна Хъмфри, вече по-спокойно. — Казал е на брат й.
Почувствал тежестта на меча върху бедрото си, Робърт разбра къде го водеше Хъмфри.
— Не можах да го предотвратя — каза рицарят, разбрал какво мисли от промененото изражение на Робърт. — Опитах се, но другите… — Той пое дълбоко въздух. — Гай е част от нашия кръг вече четири години, а баща му е член на Кръглата маса. Той настоява за справедливост, която същевременно няма да съсипе репутацията на сестра му.
Робърт почувства стягане в гърдите, но стисна дръжката на меча и решително закрачи напред. Да, това беше негово дело. Но нямаше намерение да заплати за него с живота си. Не и доброволно.
Хъмфри продължи да ги води напред. Минаха през ъгловата кула и излязоха навън в градината, оформена на една тераса между вътрешната и външната стена на крепостта. Външната стена се издигаше над скалите, надвиснали над реката. Минаха покрай четирима стражи, единият от които кимна едва забележимо на Хъмфри, и излязоха през портата на камениста пътека, която се виеше между скалите до дървения кей. За малко Робърт си помисли, че Хъмфри възнамерява да се качат на лодка, но когато завиха зад една каменна колона, видя на кея запалени факли и група мъже. В средата един от тях размахваше меч. Робърт погледна през рамо и установи, че като се изключат караулното помещение при портата, където бяха четиримата стражи, и малка част от алеята далеч горе, кеят не се виждаше от другаде. Обикновено дуелите не ставаха така, без арбитър, който да следи за правилата.
Вятърът гонеше бели зайчета по водата на реката. Робърт започна да си духа на ръцете, за да стопли вкочанените си пръсти. Гай вече беше имал време да загрее, но неговите мускули бяха още схванати. Хъмфри ги поведе по кея. Звукът от трополенето на ботушите му по дървото отекваше в напрегнатата тишина, нарушавана само от плясъка на водата в скалите. Накрая на кея една празна лодка се поклащаше насам-натам и остъргваше гредите. Мъжете се обърнаха към тях. Гай спря да размахва меча си и застана неподвижен, а червеникавата му коса, като на сестра му, огрявана от запалените факли на кея, пламтеше. Рицарят гледаше мрачно, сдържаше гнева си в очакване да го освободи в боя. Там бяха Томас и Хенри заедно с Ралф и другите. Погледът на Робърт се спря на Еймър де Валънс. Като видя суровото му лице, Робърт усети да го обзема силна ненавист. Еймър като че ли нямаше търпение боят да започне.
Хъмфри излезе отпред и закри погледа му.
— Сър Гай, готов ли сте?
Гай кимна, без да сваля очи от Робърт. Беше облечен в черна риза, която му стигаше до бедрата, а под нея носеше вълнено трико и високи кожени ботуши. Коланът, на който висеше ножницата му, беше обкован със сребро и обхващаше два пъти кръста му, а на ръцете беше с кожени ръкавици.
Хъмфри погледна двамата мъже.
— Ще се биете до първо пускане на кръв. — Говореше високо, за да го чуят всички от групата. — Победителят ще реши условията, при които противникът да се предаде. — Смъкна ръкавиците и сниши глас: — Вземи — рече той и ги подаде на Робърт. — Ще са ти от помощ.
Рицарят от кралската свита Робърт Клифорд пристъпи напред с два малки, кръгли щита, докато Робърт надяваше ръкавиците, затоплени от ръцете на Хъмфри. Взе един от щитовете, които му подаде Клифорд, и стисна дръжката по средата на диска. Робърт не беше използвал такъв щит от времето, когато се обучаваше с Йотър. В сравнение с големия, заострен в единия край щит, който носеше, седнал на коня, този му се стори невероятно малък, оставящ по-голямата част от тялото му открита за удар.