Спомни си как Йотър му се караше на морския бряг в Търнбери, след като беше съборен по гръб, а малкият щит лежеше до него. Свадливият човек крещеше, че една от сестрите му би държала по-добре щита. Колко пъти учителят беше успявал да пробие защитата му? Робърт пропъди тази мисъл, когато се изправи срещу Гай. Ситният дъждец започна да става по-силен и да мокри дрехите им. Дъждовните капки съскаха, попадайки в пламъка на факлите.
Робърт изтегли меча си. Дължината на оръжието се уравновесяваше от бронзова топка под дръжката, излъскана от употреба, а самата дръжка беше от кост и обвита с кожа, която се беше протрила. Оръжието, подарено от дядо му при посвещаването му за рицар, беше носено от него в битки в Светите земи. Стоманата беше от Дамаск, най-здравата в света, а дядо му беше казал, че мечът получил бойното си кръщение със сарацинска кръв. Мечът на Гай изглеждаше по-нов, острието му — по-дълго, и за компенсация балансьорът под дръжката във формата на сълза беше по-голям. Дръжката беше увита в червена и жълта връв, цветовете на герба на фамилията Бочам. Оръжието изглеждаше удобно в дясната му ръка, а малкият щит покриваше лявата. Робърт размаха няколко пъти меча си, като използваше палеца, за да го насочва. Замахна първо на една страна, а после на друга, като държеше китката си отпусната. Опита две мушвания, пристъпвайки напред, за да изпита колко стабилен се чувства на дъските на кея и да раздвижи мускулите на бедрата си. После отстъпи назад и застана неподвижен, вперил поглед в Гай.
Чу се гласът на Хъмфри:
— Дуелът може да започне.
Гай не изчака, а се хвърли напред, замахна с всичка сила, прицелил се във врата на Робърт. Той вдигна бързо меча си, за да посрещне удара, и оръжията издрънчаха едно в друго. Натисна напред с меча, за да отблъсне оръжието на Гай и да заеме предишното си положение. Рицарят беше изтласкан няколко крачки назад, но веднага отговори, без да даде възможност на Робърт да възстанови позицията си. Оръжията им отново се сблъскаха, когато Гай се опита да нанесе удар по рамото му.
Продължиха да се бият така няколко минути. Гай нападаше, гневен и бърз, а Робърт усилено се защитаваше. Факлите осветяваха лицата на наблюдаващите ги мъже и Еймър показа белите си зъби, когато се усмихна доволен от яростната атака на Гай. Робърт и Гай не ги виждаха. Цялото им внимание беше съсредоточено един в друг, докато нанасяха и посрещаха удари, а дъждът се лееше върху лицата им. Хъмфри беше казал само до първо пускане на кръв, но при мощните удари на Гай всяко евентуално попадение щеше да навреди много повече.
Робърт отметна кичура коса, от който в очите му капеше дъждовна вода. Усети, че дъските на кея бяха станали хлъзгави под краката му. Гай посегна да го мушне в гърдите, но Робърт удари меча му с щита си и той силно изтрещя. В същия миг почувства как кръвта му кипва, прогонвайки напълно всякакво стаено усещане, че се бие по принуда, а с това изчезна и намерението му да спазва указанията на Хъмфри. Беше изпитвал подобно усещане и преди, по време на обучението — отприщване на някакво освирепяване в него, желание да победи. Тук бяха поставени на карта гордостта му, репутацията, а може би и животът му. Гай беше ядосан, това го разпалваше, но гневът правеше мъжа безразсъден. В битка като тази човек може да използва такъв гняв до известно време. Той щеше да го накара бързо да се умори. С всеки удар се изразходваше повече енергия, отколкото беше необходимо. Ако Робърт се възползваше от него, би могъл да го победи. Можеше да спечели.
Съвзел се бързо от удара, на свой ред и той се впусна в атака, принуждавайки Гай да контрира. Червенокосият рицар изръмжа през стиснати зъби, докато отбиваше удара. Устните на Робърт се изтеглиха назад в усмивка, която ядоса още повече противника му, и той започна да сипе ругатни, когато се сблъскаха. От нагорещените от жестокия сблъсък мечове се разлетяха искри. Робърт чу Хъмфри да им вика, обаче не обърна внимание на рязкото напомняне на рицаря за правилата. Беше изпълнен с бодрост и решителност, които го караха да желае силно тази победа, дори и ако трябваше да убие човека пред себе си, за да я постигне.
Направи лъжливо движение наляво, Гай се наклони в същата посока, но в този миг Робърт рязко се извърна обратно и атакува. Тропна с крак, когато посегна с меча напред, но ботушът му се плъзна по мокрите дъски и той загуби за момент равновесие по средата на атаката. Съзрял открилата се възможност, Гай замахна рязко с меча към него. Оръжията им се срещнаха, чу се стържене на метал. Като използва тежестта на тялото си, Гай натисна с меча, за да наведе надолу оръжието на Робърт, и в същото време замахна да го удари с щита. Робърт имаше само миг да види как стоманеният диск лети към лицето му. Отскочи встрани и същевременно замахна с щита си, за да удари Гай по ръката. Ръбът на диска попадна в китката на Гай, ръката му отхвръкна встрани и той извика от болка. Завъртя се около себе си, принуждавайки някои от наблюдаващите боя мъже да отскочат рязко назад. Вдигнал отново щита и меча си, той се хвърли напред с намерение да събори Робърт на земята.