Робърт вдигна меча си, за да парира един саблен удар, целящ да му отсече главата. Оръжията се кръстосаха във въздуха. Гай изръмжа, натискайки с всичка сила надолу. Робърт внезапно отскочи встрани изпод падащия рязко надолу меч на Гай и стовари щита си в корема му. Гай се преви на две от удара. Останал без въздух, падна на колене върху мокрия кей и изпусна меча си. Вдигна рязко нагоре щита, очаквайки удар по главата, но Робърт не го нанесе. Вместо това отстъпи назад, облиза солта от устните си и отметна мократа си коса от очите. Наблюдаващите мъже притихнаха. Хъмфри пристъпи напред, явно готов да прекрати боя, но Хенри Пърси хвана ръката му. След миг Гай грабна меча си и с мъка се изправи на крака, а лицето му се изкриви в гримаса от усилието. И двамата мъже бяха мокри до кости. Водата и потта се стичаха по лицата им.
Дишайки тежко, Гай пристъпи напред, без да издава никакъв звук. Нанесе яростно три бързи удара, имащи за цел да пробият защитата на Робърт. Обаче Робърт беше готов. С мъчителните упражнения по пясъците на Търнбери и Йотър, а и дядо му го бяха подготвили добре. Можеше да види поражението в очите на противника си, ужасната умора, непоносимата болка в ръката и в рамото от тежестта на меча. Робърт също чувстваше тези неща, но не беше изразходвал толкова много енергия при първите атаки като Гай. По-бавните и по-премерени удари му бяха оставили достатъчно сили, за да завърши боя. При четвъртия удар успя да приклещи меча на Гай между своя и щита си, а после се дръпна рязко на една страна, повличайки рицаря със себе си. Както бяха наведени и двамата, нанесе му един ритник над коляното. Кракът на Гай се огъна и поддаде и той се просна върху дъските. Този път Робърт стъпи върху меча му, притискайки пръстите на Гай под него. Насочи рязко меча си на сантиметри от гърлото на Гай и по него започнаха да се стичат дъждовни капки. Застанал на колене, Гай погледна по дължината на меча към гневните сини очи на Робърт и затвори очи, признавайки поражението си.
Робърт отстъпи назад, вдигна глава към небето и пое дълбоко въздух.
— Всичко свърши — каза Хъмфри. Гласът му беше напрегнат, но в очите му съвсем ясно се виждаше, че е респектиран, когато срещна погледа на Робърт. — Сър Робърт е победителят. Сега трябва да решиш условията, при които трябва да стане капитулацията на сър Гай.
Като продължаваше да диша тежко, Робърт поклати глава:
— Не искам нищо от него.
Някои от рицарите са намръщиха, изненадани. Гай дишаше през зъби и продължаваше да гледа втренчено Робърт. Като че ли не искаше нищо повече, освен да продължи да се бие, дори и след като едва се държеше на крака.
— Ти спечели дуела, Робърт — рече Хъмфри. — Имаш това право.
— Той не ми дължи нищо, но тази работа е приключена — добави той, обръщайки се към Гай. Имаше предвид спора, както и срещите с Хелина.
Гай го изгледа. След малко кимна, явно разбрал за какво става дума. Еймър де Валънс отиде при него и го погледна сърдито, но Гай го отблъсна ядосан и се изправи, подавайки щита си на Клифорд. Когато Еймър го погледна, Робърт разбра, че дуелът е бил негова идея. Срещнал злобния поглед на рицаря, той се усмихна студено и тържествуващо.
32
Върволицата от хора се виеше бавно през голите хълмове. Отдясно сухата трева преминаваше в кафяви ниви, които се спускаха към морето, а отляво земята се издигаше стръмно нагоре и преминаваше в осеяни тук-там с дървета възвишения.
Близо до челото на колоната яздеше крал Едуард. Бойният му кон стъпваше уверено по скованата от студа земя. Любимият му кон Беярд беше огромно, мускулесто животно, а това беше необходимо, като се има предвид товарът, който трябваше да носи. От главата до опашката имаше ватирано покривало, което скриваше бронята му, поклащаща се при краката. Отгоре върху бронята, която поставяха двама коняри, върху гърба на коня, беше дървеното седло, на което се беше настанил удобно кралят. Конят трябваше да носи и неговата броня — ризница с дълги ръкави, върху която имаше наметка от метални плочки, закопчаваща се на гърба. Ръцете му бяха защитени от кожени ръкавици, пак покрити със стоманени плочки. Краката му също бяха защитени от броня. По-висшите чинове от армията на Едуард, които бяха заедно с него в авангарда, също бяха облечени по подобен начин, докато пехотинците носеха само туники от варена волска кожа, или гамбисани палта, уплътнени със слама. Но всички — и висши, и нисши, имаха някаква броня, която да ги предпазва, защото бяха навлезли дълбоко в земите на врага. Мадог и хората му се спотайваха някъде из тези замръзнали хълмове.