— Къде ще преспим?
Робърт се обърна, като чу гласа на брат си. Върху бронята и туниката си Едуард имаше тежко наметало, но лицето му беше посиняло, а устните — напукани. Въздухът беше направо леден.
— Мястото до онези дървета е подходящо. — Робърт кимна към няколко дъба, които растяха до схлупена къщурка. — Оръженосците запалиха ли огън?
Половин час по-късно той се беше облегнал на ствола на един дъб, чиито клони бяха осветени отдолу от огъня. Докато почиваше, полузаслушан в тихите разговори и цвиленето от време на време, тялото му започна бавно да се отпуска от топлината, идваща от разгорилия се огън. Хората се заеха да копаят ями за огньовете и да събират сухи клони. Нес и някои от другите оръженосци отидоха да съберат още дърва, а слугите и стюардът приготвяха каквото имаше за вечеря. Наблюдаваше как рицарите отпиват по някоя глътка от меховете, чупят сухия хляб и с мъка го преглъщат, при което усети стомахът да го присвива. Щяха да минат най-малко още няколко часа, докато пристигнат каруците с продоволствието. Хъмфри беше наблизо заедно с другите, които бяха пътували в авангарда.
След двубоя Робърт се държеше настрани, отчасти защото не искаше някой извън техния кръг да забележи продължаващата враждебност на Гай към него, отчасти защото се чувстваше засегнат, че те бяха сложили край на любовната му връзка с Хелина, без да му оставят друг избор. Изглежда, че дуелът с Гай не беше навредил на положението му в ордена. Напротив, след него като че ли Хъмфри, Томас и Ралф го уважаваха повече, обаче разделението, което вече съществуваше, доби още по-ясни очертания. Враждата между него и Еймър, която преди беше по-скоро проява на младежка агресивност, се превърна в нещо солидно, дълготрайно и опасно.
— Имаш ли му доверие?
Робърт се обърна, чул въпроса на брат си, и установи, че беше забелязал, че гледа Хъмфри. Едуард седеше срещу него, пламъците на огъня се гърчеха между тях и осветяваха лицето му. В момента бяха сами. Рицарите от Есекс отидоха да нагледат конете, а слугите ровеха из торбите да търсят още нещо за ядене, което да раздадат. Когато Робърт не отговори, Едуард продължи. Гласът му едва се чуваше от пращенето на огъня.
— Знам, че не искаш да говориш за ордена или в каквото и да си приет, но се питам дали си престанал да мислиш каква е целта на това, към което сега принадлежиш. — Едуард взе една съчка, която беше отскочила от огъня и сега тлееше на тревата. Хвърли я обратно в пламъците, които осветиха мрачното му лице. — Тези рицари служат на човек, който лиши нашата фамилия от трона. Не го забравяй.
— Не съм забравил — каза рязко Робърт, срещайки погледа на брат си. — Дядо ме изпрати да утвърдя положението ни. Той беше наясно, че не бих могъл да подобря с нищо мястото ни в Шотландия, докато Балиол е на трона, но вярваше, че ще мога да възстановя част от загубите ни тук. Това и се опитвам да направя.
Едуард се наведе напред.
— Така ли? — попита не много убеден той. — Защото според мен това няма нищо общо с укрепването на позициите на нашия род, а много общо със собственото ти утвърждаване. Мисля, че си подмамен, братко, така както беше подмамен баща ни от заслепяващите предложения на крал Едуард. Тези мъже, а и всичките им приказки за крал Артур просто отклоняват вниманието ти, за да не можеш да видиш истината. С присъединяването си към тях и клетвите, които си положил, ти си се отказал от главното нещо, с което те е натоварил дядо ни. Как, като помагаш да се осъществят амбициите на един крал, отхвърлил правото ни да заемем трона, помагаш на рода ни? — Едуард поклати убедено глава. — Следващата ти стъпка ще е да започнеш да се кланяш на свети Джордж и да забравиш свети Андрю.
Робърт с усилие си наложи да говори тихо.
— Ако някой застрашава рода ни тук, то това си ти. Казваш, че не ти харесва да се отнасят с теб като със селяндур. Ами тогава престани да се държиш като такъв! — Той погледна зад Едуард, като забеляза, че Нес и другите се приближават, нарамили наръчи дърва. После изгледа отново брат си и троснато каза: — Ти не си този, от когото зависи бъдещето ни, Едуард. Ако беше, може би нямаше така прибързано да ме съдиш.