Слънчевата светлина се отразяваше от локвите, които се разплискваха на всички страни, докато конят му препускаше през тях. В пространствата между сградите зърна други мъже да прибягват като плъхове през боклуците и калта. Из уличките нахлуха пеши войници и започнаха да разбиват вратите, за да преследват бунтовниците. Гъстият дим се изпълни с крясъците на бягащите. Един уелсец бягаше точно пред него, като размахваше енергично ръце. Робърт вдигна меча си, усещаше бясно туптене в главата. Изведнъж човекът се шмугна в друга уличка и Робърт профуча покрай нея. Изруга и накара Хънтър да спре.
Принуди го да се обърне обратно, като дръпна наляво юздата и го срита в десния хълбок. Последва човека.
Сега мъжът беше на известно разстояние от него. Видя го, че се опитва да влезе в една от къщите, но вратата беше залостена. Продължи отчаяно да бяга с всички сили. Робърт препусна след него, скъсявайки бързо разстоянието помежду им. Приготви се да нанесе смъртоносния удар, както го беше правил стотици пъти, преследвайки вълци, елени и мечки. Замахна с меча и нанесе удара в извивката между врата и рамото на човека. Ударът разтърси не само ръката и рамото на Робърт, а и стомаха и гърдите му. Нямаше нищо общо с удара по звяр. Измъкна меча си и препусна нататък по уличката. Стоманата в ръката му лъщеше от кръв, изненадващо червена на светлината на зимното слънце.
По-нататък битката се пренесе в центъра близо до пазарния площад на Ланфаес. Мадог ап Луелин и останалите бунтовници се бяха барикадирали на улица, която водеше встрани от площада, използвайки каруци и мебели, измъкнати от къщите. С тях бяха и стотина граждани, които размахваха кухненски ножове и ловджийски лъкове, но повечето се бяха отказали от борбата и бягаха ужасени пред рицарите и пехотата към домовете си, за да защитят своите семейства.
Под командите на Мадог хората на барикадите бяха успели да отблъснат две атаки по заповед на Едуард. Пиките им стърчаха по дължината на цялата барикада и отблъскваха налитащите рицари. Някои от гражданите нададоха радостни викове, като видяха рицарите да отстъпват, спрени от стената от пики. Бунтовниците и Мадог, с короната на Артур на главата, запазиха мълчание. Възгласите стихнаха, когато кралят нареди стрелците си с арбалети в една линия пред барикадите. В продължение на десетилетия мъжете от Гаскония използваха умело това оръжие, забранено в някои части на християнския свят, осъдено от папата и смятано от повечето хора за оръжие за наемници. От запалените покриви наблизо в пространството между стрелците и барикадите на уелсците се виеха гъсти кълба дим. Хората от Гуинед не се страхуваха много от английските стрелци, които като тях използваха къси лъкове. Само тези от Южен Уелс умееха да стрелят с мощния, смъртоносен дълъг лък. Стрелите, изстреляни от късия лък, можеха да ослепят и объркат противника, но ако не попаднеха на незащитена плът, те рядко убиваха. Тракаха, без да причинят щети, по броните и се забиваха в подплатата на ризниците. Дългите лъкове и арбалетите бяха съвсем друго нещо. Една добре насочена стрела можеше да пробие бронята на рицаря и да се забие в бедрото, в седлото или в коня под него. А за уелския боец, облечен с туника от втвърдена кожа, тези стрели означаваха бърза и мъчителна смърт.
С бързи, заучени движения стрелците забиваха крак в стремето на арбалета и дръпваха назад, нагласявайки тетивата върху спусъка. Вземаха стрела от коша, закачен на колана, поставяха я в процепа, вдигаха лъка, прицелваха се и натискаха спусъка. Стрелите се понесоха към барикадата, преминавайки през дупки в колелата на каруците и под пейките. Започнаха да падат хора, пронизани в раменете, гърлата, лицата и коремите. Мадог, който беше приклекнал зад куп чували с жито, започна да дава колкото му глас държи команди, за да овладее настъпилата бъркотия. Стрелите бяха изстрелвани толкова бързо една след друга, че притъмня.
Бунтовниците се хвърлиха на земята. Някои използваха като щитове телата на умиращи или ранени другари. Гражданите, пощурели при вида на тази касапница, се разбягаха. Мнозина паднаха, пронизани от стрели в гърбовете. Забелязал объркването и паниката, Едуард даде заповед на рицарите да атакуват. С изпращането на последната стрела кавалерията се втурна към барикадите. Мадог и бунтовниците, много от които бяха ранени, а други — легнали на земята, за да се предпазят от стрелите, нямаха време да насочат пиките си срещу врага. Рицарите започнаха да прескачат с конете си барикадата или да я заобикалят и битката за Ангълси се поднови с ръкопашен бой. Той беше кратък и кървав. Мадог падна с рев на земята, когато Джон де Варен изби пиката от ръката му.