34
Робърт свали шлема си и усети ледения вятър като плесница по мокрите си от пот бузи. Почувства в устата си вкус на пот и стомана. Облегна се на кирпичената стена на една къща и издърпа със зъби запушалката на меха с вино. Изплю корковата тапа и пи, докато мехът се изпразни. На улицата около него беше пълно с трупове, а по стените на къщите се виждаха петна от кръв. Черепът на един мъж наблизо беше спукан и от широката рана между сплъстената коса се процеждаше розово-сив мозък. Може би човекът беше стъпкан от кон или раната беше от секира. Робърт не мислеше, че той е отговорен за това, но беше трудно да се каже. Някои моменти от клането наоколо му се губеха.
Наблизо имаше и други рицари и оръженосци, които пиеха жадно от меховете и се опитваха да си поемат дъх, след като преди секунди беше дошла заповедта за пощада на останалите живи граждани. Някои вече се радваха на победата, но смехът им беше напрегнат и пресилен. Други мълчаха и се стараеха да не гледат кървавата сцена наоколо. Робърт беше видял няколко души да смъкват шлемовете си и да повръщат. Отблъсна се от стената и отиде до мястото, където беше оставил Хънтър, завързан за една празна каруца, в която беше сложил меча си.
Вдигна по-високо щита върху ръката си и премигна от болезненото свиване на мускулите, а после прибра меха в торбата на седлото и взе меча. Оръжието лепнеше от кръв с мириса на стари монети, държани дълго време в ръка. Стиснал зъби, Робърт пъхна шлема си най-отгоре в торбата на седлото. По време на атаката беше изгубил от поглед брат си и своите хора. Димът закриваше небето, така че той бе загубил представа за времето. Може да бяха изминали само минути, откакто влязоха в града, а може да бяха и часове. По улицата отпред вървяха пехотинци, които доубиваха умиращите и заповядваха на оцелелите да излязат от къщите, чиито сламени покриви продължаваха да горят. Пристигнаха още рицари и въздухът се изпълни с тропот на копита. Сред тях се виждаше знамето на Пембрук. Червени птици на фона от сини и бели райета привлякоха вниманието на Робърт. Когато отрядът приближи, той се обърна, хвана юздите на Хънтър и тръгна по съседната уличка, решил да се върне по стъпките си, за да потърси брат си.
Не беше отишъл много далеч, когато уличката зад него се изпълни с тропот на копита. Робърт се обърна и видя рицар, който яздеше към него. Имаше време да види бързо приближаващите се сини и бели райета и вдигнатия меч в ръката на рицаря, но разбра, че мъжът няма намерение да забави ход. Още разгорещен от битката, реагира моментално. Плесна Хънтър по задницата и конят се втурна в галоп по уличката, а самият той се залепи плътно до стената на една сграда, за да не е на пътя на бойния кон и размахвания меч. Рицарят и конят профучаха покрай него, преди да спрат по-надолу по разкаляната улица. С рязко дръпване на юздите рицарят изви коня обратно. Робърт посегна към шлема, който беше изпаднал от торбата, когато Хънтър препусна, и в този момент видя как рицарят вдигна визьора на шлема си. Зад желязната преграда го гледаха очите на Еймър де Валънс, искрящи от дива злоба. Човекът беше като пиян от кръвопролитието. Туниката, както и покривалото на коня бяха зацапани със засъхнала кръв. Като срита коня си в хълбоците и отново се втурна срещу Робърт, намерението му стана ясно.
Робърт се хвърли към вратата на порутената къща срещу него. Блъсна се в нея в мига, в който Еймър връхлетя върху му, а тясната уличка се изпълни с тропота на железните копита на коня. Вратата с трясък се отвори от силния сблъсък и Робърт влетя в тъмнината зад нея. Успя с мъка да се задържи на крака и установи, че се намира в невзрачна кухня, в която имаше дъсчена маса, върху която се виждаха остатъци от ядене. През процепите на капаците на прозорците от двете страни на разбитата врата се процеждаше светлина. Из стаята се търкаляха няколко дървени столчета, в огнището все още тлееше огън, но нямаше и следа от обитатели. Робърт чу как отвън конят силно изпръхтя и последва дрънчене на шпори по земята. Пусна шлема си на пода, вдигна щита с лявата си ръка и стисна изцапания с кръв меч в дясната.
Фигурата на Еймър се показа на входа и закри светлината. В ръката си държеше готов за действие меч и също носеше щит с изрисуван върху него дракон. Рицарят влезе в стаята и пълните му с омраза очи се вторачиха в притихналия Робърт, чиито гърди се повдигаха и спускаха под туниката.