— Още един селяндур, скрил се в коптора си, който чака да го заколят — каза на френски Еймър с глас, пълен със сарказъм и злоба. — Докато намерят трупа ти, отдавна ще съм заминал.
Робърт облиза неспокойно устните си.
— Добра идея — каза той и вдигна меча си, — защото важи и за двама ни.
Еймър се изсмя.
— Аз не съм Гай. Няма да бъда победен толкова лесно. — Погледът му се спря на щита върху ръката на Робърт, на който се виждаше смътно драконът, осветен от тлеещото огнище. — Мислиш, че си достоен, защото те е избрал Хъмфри, така ли? — изведнъж процеди през зъби той. — Ти си просто удобен. Заради влиянието и земите, които може да му помогнат да се издигне. Истината е, че за братята ми ти си чужденец. Външен човек!
— Това не ти дава мира, нали? Както и фактът, че мен ме избраха толкова скоро, а ти трябваше да чакаш три години, преди да те поканят да се присъединиш към ордена. Да — продължи Робърт, доволен от изражението върху лицето на Еймър, — твоите така наречени братя ми го казаха. — Пристъпи към рицаря и омразата отново разпали жаждата му за кръв. — Може и да съм чужденец, но те ми се довериха много по-бързо, отколкото на теб. Хъмфри те е преценил що за стока си, Валънс, в момента, в който те е видял.
Еймър моментално се нахвърли върху него и мечът му разсече въздуха. Рицарят се втурна насреща му, принуждавайки Робърт бързо да посрещне удара. В тясното помещение трясъкът от стоварилия се върху щита меч беше оглушителен. Робърт почувства как ръката му изтръпна, но реагира веднага, отблъсквайки с всичка сила с щита си меча на Еймър. Рицарят политна назад от натиска на Робърт, кракът му докачи едно от столчетата, което се претърколи зад него. Това отвлече вниманието му само за секунда, но тя беше достатъчна Робърт да замахне с щита и да го стовари в лицето на Еймър. Шлемът на Еймър пое по-голямата част от силата на удара, но той политна така силно назад, че загуби равновесие. При падането на пода от сътресението мечът изхвръкна от ръката му. Успя да се изправи на крака в момента, в който Робърт отново го връхлетя. Наведе се рязко под мощния му замах с меча и беше принуден да се завърти, преди да успее да вземе отново своя меч. Вдигна щита, за да отбие нов удар, насочен към главата му. Мечът на Робърт се стовари върху боядисаното дърво и остави дълбока резка през дракона. От силата на удара Еймър изпусна през зъби въздуха си, а после с мощен удар на щита отби меча на Робърт. Когато оръжието се отклони встрани, Еймър се хвърли с главата напред към врага си.
Заварен неподготвен за силния удар на рицаря, Робърт се озова притиснат от масата, която изскърца на каменните плочи. Успя да се претърколи обратно, докато не се изтегли наполовина върху дъските, а Еймър го притисна под щита, оголил зъби. Робърт вдигна меча си, пъшкайки от усилието, и го стовари върху рамото на Еймър. Ударът не беше силен и бронята на рицаря го пое, но това го извади от равновесие и даде на Робърт възможност да го отблъсне и да се изправи на крака. Хвърли се напред, за да не позволи на рицаря да вземе меча си. Еймър се наведе и сграбчи шлема, който Робърт беше изпуснал. Замахна нагоре с него и го стовари в слабините му. Робърт силно изохка и се свлече на пода. Застанал на колене, видя как Еймър се промъкна покрай него, чу как шлемът издрънча, пуснат от рицаря, и как той взе падналия си меч. През пронизващата болка чу, че шпорите му издрънчаха по каменния под. Очакването, че мечът на Еймър ще разсече черепа му, го стресна достатъчно, за да се изправи с мъка на крака и да продължи да се защитава.
С меч в ръка Еймър започна отново да нанася яростно бързи удари. Робърт никога дотогава не го беше виждал да се бие, слязъл от коня. Мускулестата му фигура и широките рамене придаваха голяма сила на ударите му. Очевидно не изпитваше страх, защото без колебание непрекъснато връхлиташе, като сечеше с меча като дървосекач и нанасяше удари с щита си като борец. Болката в слабините на Робърт беше почти отминала, но той почувства, че бързо се уморява. Не успя да нанесе навреме един удар, което позволи на Еймър да отскочи встрани и да го удари в лицето с дръжката на меча си. Робърт усети как носът му изпращя и гърлото му се напълни с кръв. Заслепен и задавен, той отстъпи, олюлявайки. През насълзените си очи видя как Еймър се усмихва. Макар че ядът го подтикваше да се хвърли напред, той продължи да отстъпва, обикаляйки масата, за да си даде време да се съвземе и да изплюе кръвта през зъбите си.
— Страхливец! — викна ядосан Еймър и усмивката му се превърна в гримаса. — Не заслужаваш щита, селяндур такъв.