Видял разкривеното лице на рицаря, Робърт почувства как гневът се надига в гърдите му. Хвърли се напред, блъсна с всички сили масата в Еймър и го събори. Рицарят се стовари върху едно столче, което се счупи под тежестта му, и той падна на пода между парчетата. Изпусна меча си, а шлемът му издрънча в каменния под и ремъкът, който го държеше, се скъса. Преди рицарят да успее да се помръдне, Робърт заобиколи масата, скочи върху него и седна на корема му. Хвърли настрани меча си и смъкна шлема от главата на рицаря. Замаян за момент от падането, Еймър започна да се съпротивлява, но Робърт го удари в лицето. Железният му юмрук размаза устните на Еймър и му счупи два зъба. Продължи да го удря, разкъсвайки кожата около едното око на Еймър, счупи му носа, а после и челюстта.
Когато, плувнал в пот и едва поемащ си дъх, Робърт се накани за пети път да стовари юмрук, до ушите му стигнаха тропот на копита и викове отвън. Спря за миг, като чу да споменават името му. Бяха хората му. Разпозна гласа на брат си и свали окървавения си юмрук.
— Тук, вътре! — извика с дрезгав глас той и се отблъсна от Еймър. Наведе се и взе меча си. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Спря за момент, загледан в лежащия на земята Еймър, който стенеше едва чуто през окървавени зъби. Стисна меча си и насочи острието му срещу рицаря.
— Следващия път ще те убия.
Оставил Еймър да лежи в несвяст на кухненския под, Робърт излезе, клатушкайки се, сред посивялата от дима дневна светлина.
Англичаните построиха лагера си на изпъстрения със сняг склон на хълма над Ланфаес. Долу, сред развалините, пожарите продължаваха да горят необезпокоявани и ярките им пламъци се виждаха ясно в настъпилата нощ. Рицарите докараха в лагера последните оцелели. Бяха окаяна група — плачещи деца, изплашени мъже и жени с пребледнели лица, някои бяха ранени.
Робърт стоеше сам. Мускулите го боляха, усещаше пулсираща болка в счупения си нос. По-старите рицари се радваха, доволни от бързината, с която се бяха справили с града и с бунтовниците. По-младите мъже изглеждаха потиснати, много от тях смълчани, опитали за пръв път какво значи да проливаш нечия кръв — нещо, което бяха очаквали с нетърпение. Сред тях беше и Еймър с подуто до неузнаваемост лице и с два липсващи зъба. Преди това Робърт го чу да казва на Хъмфри, че е бил нападнат от трима бунтовници. Съмняваше се, че Еймър изобщо ще каже истината на някого.
Докато Робърт гледаше, видя да докарват пред чакащите рицари и оцелелите Мадог ап Луелин, ранен, но жив. Ръцете му бяха вързани на гърба, но вървеше изправен, с предизвикателно вдигната глава между двама рицари, които го държаха. Златният обръч, който беше носил по време на битката, още беше на главата му, а покритият с вдлъбнатини метал лепнеше от кръв. Изведоха го пред Едуард. Високата му фигура стоеше изправена на фона на мрачното небе, а червеният му плащ се развяваше от вятъра. Зад краля се вееха две знамена. Едното беше неговото с кралския герб на Англия, а другото — с избелелия дракон. Кралят кимна и един свещеник в черна роба пристъпи напред, за да вземе короната от главата на Мадог. Уелският бунтовник процеди яростно през зъби няколко думи, но рицарите го държаха здраво и Мадог не можеше да спре свещеника — той взе короната на Артур и я предаде на краля на Англия.
Едуард се вгледа в изцапаната със засъхнала кръв златна корона, която беше вдигнала един народ срещу него. След това, очевидно доволен, махна с ръка да я приберат.
— Ще я почистим и поправим. — Когато свещеникът отнесе короната, погледът на краля се спря на Мадог. — Ти организира бунт, извърши убийства, навлезе в чужди земи, извърши нападения и кражби. Унищожи имущество, предизвика вълнения и смути спокойствието на краля си.
Мадог не трепна и продължи да гледа Едуард.
Робърт, който наблюдаваше заедно с останалите, се запита дали той или някой от оцелелите разбира какво казва кралят.
— Заради твоите престъпления ще бъдеш отведен в лондонския Тауър, където ще прекараш остатъка от дните си. — Кралят спря за момент, а вятърът развя знамето с дракона. — Десет години са дълго време. Хората на Уелс са забравили цената на бунта. — Едуард погледна зад себе си, където се бяха събрали Джон де Варен и английските графове. — Нужно е наново да се припомни.
Робърт чу нечий вик и когато групата се раздели, видя да влачат един човек. Беше млад мъж, с черна като катран коса.
Мадог извика и се опита да се освободи.
— Казаха ни, че това е брат ти Дейвид — рече Едуард.