— Милорд!
Балиол се обърна. По пътеката към него се задаваше Джон Комън. Лицето му беше като от бронз, осветено от последните слънчеви лъчи. За трите години, изминали от стъпването на Балиол на трона в Скун, лордът на Баденох почти не беше остарял. Кралят се дразнеше от здравия вид на шурея си. Знаеше, че на него същите години се бяха отразили тежко. Откакто се възкачи на трона, загуби жена си и почти цялата си власт. Усещането, че времето отминава, го накара да си спомни как бащите им участваха в битката при Луис под знамената на крал Хенри. Тогава бяха укрепени връзките на техния семеен съюз. Балиол се запита дали ако Уилям Комън не беше предложил баща му да бъде освободен от манастирската килия в Луис, той щеше да седи тук днес, изправен пред такава загуба. Дали превратностите на съдбата щяха да са по-различни, ако кланът Балиол беше тръгнал по свой път в онзи момент, вместо да позволи да стане длъжник на рода Комън? От мисълта и спомена за баща му кръвта му кипна.
— Готов ли си, милорд? Хората се събраха в залата.
— Не мога да повярвам, че това е единственият ни избор — каза Балиол, обръщайки гръб на гледката, защото знаеше, че шуреят му ще побеснее от намека в думите му.
Когато заговори, гласът на Комън беше непреклонен:
— Ти се съгласи, сир. Всички се съгласихме.
— Не, ти се съгласи. Планът беше твой, а не мой.
— Имах ли избор? — попита Комън с разтреперан от яд глас. — След като ти позволи на крал Едуард да те унижава и манипулира? След като му позволи да остане сюзерен на Шотландия въпреки сключените споразумения? Той те осъди да отстъпиш три града в онзи смешен процес, който организира миналата година. Когато ти даде такива права на един чужд крал!
— Може би ти трябваше сам да го попиташ за това, когато беше в Лондон, за да ожениш сина си за дъщерята на един от неговите съюзници.
Комън не се смути от острото обвинение.
— Мой дълг е да избера достойна съпруга на своя наследник. Също както ти имаш задължения като наш крал. Предполагаше се, че ще отстояваш правата ни. Вместо това ти ги предаде на Едуард.
— Трябва да има и друг начин, вместо дванадесет мъже да управляват вместо един!
— Те няма да те заменят, а само ще те съветват. — Скулите по лицето на Комън се изпънаха. — Мъжете на кралството дойдоха тук тази вечер с тази цел. Четирима графове, четирима епископи, четирима барони. Не можеш да ни отхвърлиш.
— А ако го направя? Какво ще стане тогава, братко? — В избледняващата червеникава светлина лицето на Балиол изглеждаше измъчено. — Ще накараш да ме убият, както постъпи с внучката на предшественика ми, така ли?
Комън се огледа наоколо, когато думите на Балиол отекнаха в настъпващата вечер.
— Внимавай, милорд! — рече тихо той. — Не бях единствен в този заговор. — Гласът му се промени и стана по-мек: — В дните, които ще дойдат оттук нататък, ти не можеш да бъдеш единственият ни глас. — Когато кралят погледна встрани, Комън застана пред него: — Ти пак ще бъдеш крал, Джон, но ще бъдеш насочван от съвета. Остави ги те да се оправят с крал Едуард. Щом сигурността на Шотландия бъде гарантирана, може би повече няма да има нужда от такова насочване.
— И кога ще стане това? — Балиол разбираше, че е загубил. Казваше му го собственият му глас, уморен и слаб.
Комън постави длани върху каменния парапет и погледна към блатистите равнини, които се простираха след скалата, където бе издигнат замъкът, около който се беше скупчил град Стърлинг.
— Това ще зависи от действията на Едуард, когато разбере, че сме сключили военен съюз с врага му. Тогава той може да отстъпи и да върне свободите ни. Войните в Уелс и Гаскония сигурно му струват скъпо. Една нова война ще е последното нещо, което ще иска.
— А ако не отстъпи?
Комън замълча за момент, но когато заговори, тонът му беше решителен:
— Тогава ще е нужно повече време.
— Крал Филип ще ни подкрепи ли с войска?
— Въз основа на първоначалните ни разговори предполагам, че ще ни подкрепи.