— Мъртъв? — Думата едва се отрони от устата му.
— Дядо ти почина през март. Аз се върнах от Норвегия да поема именията. — Студените сини очи на Брус се прехвърлиха от Робърт към Едуард, а оттам — на техните придружители и върху конете. Погледът му се спря на Хънтър и той сбърчи вежди.
Робърт усети само смътна болка от безразличието на баща си, нещо като убождане с игла, едновременно със силната скръб, която го обзе заради смъртта на дядо му. Представи си сбръчканото лице с побелялата, подобна на лъвска грива коса, ястребовите очи. До него Едуард поздрави с дрезгав глас баща им. Робърт не можеше да проговори. Думите заседнаха в гърлото му. Натежали от скръб, те се бяха превърнали в раздути, неразбираеми звуци. Чувстваше как се мъчат да се освободят. С голямо усилие успя да промълви:
— Трябва да се измия. — Обърна се да върви, решен да не показва скръбта пред баща си. Не можеше да понесе солта на пренебрежението да бъде втрита в отворената му рана.
— За това ще има време по-късно — каза рязко баща му. — Първо трябва да се срещнеш с един човек. Когато получих съобщението за завръщането ти, изпратих писмо на граф Доналд. Той пристигна миналата седмица, за да доуточним уговорките му с дядо ти. Сега, когато си тук, женитбата ще стане възможно най-скоро.
Брус се обърна към главната сграда и Робърт видя друга фигура, изправена на входа. Когато баща му й кимна, жената пристъпи напред и факлата освети изпитото й лице. Изглеждаше твърде слаба в простата зелена рокля, обгърнала нервно раменете си с ръце, докато се приближаваше. Тъмнокестенявата й коса беше сплетена и прикрепена стегнато върху главата с игли, от което лицето й изглеждаше още по-изопнато и слабо. Не беше Ева. Беше по-малката й сестра. Робърт не можеше да си спомни името й. Вгледа се с безразличие в нея.
— Това е Изобел — каза баща му. — Твоята годеница.
Част четвърта
1296 сл.Хр.
… Британците заради вярата си трябва отново да си вземат острова, когато времето настъпи. Обаче това няма да стане, преди те да придобият реликвите…
37
Есента на 1295 година започна с тъмно небе, изпълнено с буреносни облаци, и с биенето на барабани. Вещаещи гибел и разорение знамения — идващи от дете, родено с две глави, до рибар, който твърдеше, че видял духа на крал Александър да витае над скалите близо до Кингхорн и да сочи с призрачната си ръка към Единбург.
Из градовете и селата на Шотландия бързо се разпространи вестта, че Джон Балиол е заменен от новия Съвет на дванадесетте. Хората разговаряха разтревожени и се питаха какво ще стане. Някои бяха доволни от промяната, тъй като обвиняваха краля, че слабостта му е станала причина за предаването на свободите на Шотландия в ръцете на крал Едуард, и вярваха, че създаденият Съвет ще възстанови правата им. Много повече хора обаче се тревожеха заради кървавото завладяване на Уелс от Едуард. Носеха се слухове, че дванадесетте изпратили делегация до крал Филип, която да се опита да сключи военен съюз с врага на Англия, и всички със затаен дъх чакаха наближаването на новата година.
В тези тревожни дни вниманието на Робърт, чието завръщане в Шотландия беше ознаменувано със звън на сватбена камбана, беше обсебено най-вече от скръбта за загубата на дядо му и с опитите да се примири с пристигането на баща си. Но дори и той не можеше да не чува засилващия се тътен на приближаващия конфликт. Празникът Вси светии дойде със силни морски бури, които връхлетяха източното крайбрежие и събориха новата стена на катедралата „Свети Андрю“, убивайки петима зидари. На следващия ден дойде новината, че шотландската делегация сключила военен съюз с крал Филип срещу Едуард. Хората говореха, че войната със сигурност скоро ще започне. Робърт, чиято млада жена беше бременна, очакваше английският крал да постигне някакво споразумение със Съвета на дванадесетте. Той знаеше колко много беше струвала на Едуард победата в Уелс и се съмняваше, че кралят или бароните му имат желание за нов конфликт, особено когато английските войници продължаваха да са ангажирани в Гаскония. Отговорът на Едуард го изненада.
След като научи за съюза, кралят поиска да му бъдат предадени три крепости в Шотландия и забрани французи да навлизат в шотландска територия. Там, където Балиол би отстъпил, Съветът прояви твърдост и воден от Комън, отказа да предаде трите крепости. В отговор Едуард конфискува английските земи и имуществото на тези мъже и нареди на шерифите си да арестуват всеки шотландец, заварен в кралството му. Скоро стана ясно, че това са последните действия преди неизбежното. Надигащото се по време на преговорите напрежение можеше само да експлодира.