Едуард извика след него, но след като Робърт се метна на коня, не му остана нищо друго, освен да го последва.
Докато яздеха, към камбаната на североизточната кула се присъединиха и други. Нестройният им звън отекна през целия град и накара гражданите да отворят капаците на прозорците и да излязат все още сънени и уплашени пред вратите на къщите си. Няколко души викнаха на шестимата рицари, докато те се носеха в лек галоп по улицата към крепостта, но никой не отговори на тревожните им запитвания. Насочиха се бързо към моста над градския ров, а оттам през овощните гради до втори мост над рова под стените на замъка.
След като минаха през двете силно охранявани порти, където капитаните на стражите издаваха на висок глас заповеди, братята навлязоха във вътрешния двор, който беше пълен с хора. Някои носеха червения орнамент с герба на Карик върху туниките и кожените си ризници и бяха под командата на Робърт, но повечето бяха с герба на баща им. Синият лъв, древният символ на лорда на Анандейл, предпочитан от дядо им, не се виждаше никъде. Сега рицарите носеха отличителния знак на новия си лорд: червен кръст на жълт фон. Някои мъкнеха към складовете чували със зърно, свалени от каруците. Повечето бяха въоръжени. Робърт слезе от коня сред бъркотията. Предположи, че баща му вече знае за опасността, но въпреки това трябваше да получи заповеди от него.
След като научи от един от рицарите, че губернаторът е с командирите си в централната зала на замъка, Робърт започна да си проправя път през тълпата. Забеляза една млада жена да се промъква през множеството към него. Беше Катрин, слугинята на Изобел. Лицето й беше възбудено, а бузите — зачервени.
— Сър Робърт! — отекна гласът й сред глъчката, вдигана от войниците.
Разтревожен, Робърт отиде при нея.
— Случило ли се е нещо? Къде е Изобел? — Погледна покрай Катрин към прозореца на стаята, в която се беше нанесъл с жена си миналата седмица, когато съгледвачите бяха забелязали дим отвъд границата. Зад пердетата се виждаше светлина на факли.
— Тя ражда, сър. Помоли ме да ви намеря.
— До раждането на детето има най-малко още месец!
— Акушерката е на мнение, че от притесненията за баща й е започнало по-рано.
— Братко! — викна Едуард, който идваше зад него.
Робърт се обърна и видя брат му да кима към вратите на залата, от които излезе баща им с трима командири.
Величествен в блестящата си броня, подарена му от неговия нов зет, краля на Норвегия, лордът на Анандейл се изправи на стъпалата на залата и огледа претъпкания двор. Туниката му, разделена в червено и жълто с кръст откъм сърцето, беше пристегната в широката му талия с колан, на който висеше голям меч. Лордът заговори и гласът му отекна над войниците в подножието на стълбите, които притихнаха, за да го чуят. Мъжете, които разтоварваха каруцата, оставиха настрана чувалите със зърно.
— Всички тук платихме висока цена за честта си. Аз повече от другите си давам сметка за голямата жертва, направена в знак на преданост през последните месеци.
Робърт усети стягане в гърдите при тези думи на баща си. Голямата жертва? — помисли си с горчивина той. Баща му все още дължеше богатите си земи в Есекс и Йоркшър на това, че продължава да е верен на крал Едуард. Той самият беше останал без нищо.
— Съгледвачите ме уведомиха, че войската на Комъните е превърнала в пустош земите ми. Всички тук загубихме скъпи за нас неща. Всички тук имаме причина да мразим хората, които сега идват към нас в тъмното като страхливи синове на курви, каквито са всъщност!
Някои от войниците в двора нададоха одобрителни викове.
— Анандейл е в пламъци и Черните Комъни и тяхната рода ще строят там свои замъци върху пепелта. Ако им позволим. Обаче аз мисля да им се опълчим! Мисля да се изправим срещу тези седем графове и техния фалшив крал! Мисля да им покажем от какво са направени мъжете на Анандейл и Карик!
Мъжете нададоха одобрителен рев и в двора се вдигна страхотна врява.
— Крал Едуард чака на изток от нас в Нюкасъл с английската войска. Ние сме стръвта и докато копелетата клъвнат, ще ги нападнем там, където са най-уязвими. Стойте с мен и земите ви ще бъдат върнати. Стойте с мен и ще бъдете възнаградени! — Лордът на Анандейл изтегли меча си и го вдигна.
Войниците извадиха мечовете си от ножниците и започнаха да удрят с плоската страна по щитовете си.
Робърт се обърна към Катрин. Слугинята беше запушила ушите си с ръце.