Даде заповед и рицарите и гражданите вдигнаха кошовете и чувалите с камъни, подпирайки ги на коленете си или на крепостната стена. Когато всички бяха готови, отметна назад глава и изрева. Всички едновременно изсипаха зидарията през стените. Сред мъжете имаше и жени, които хвърляха камъни с голи ръце. Кристофър Ситън, препасал меча на Робърт около кръста си, изтича да му помогне, когато той грабна един от чувалите. Двамата го вдигнаха на стената. Уловил погледа на Робърт, английският оръженосец кимна и двамата изсипаха чувала.
Долу се чуха рогове. Твърде късно. Преди хората под щитовете да разберат какво става, от небето върху тях с грохот се беше изсипал дъжд от камъни, зидария, дърва и пясък. Чуха се викове, щитовете се огънаха. Някои войници, ударени от по-тежки късове, се свлякоха на земята, повечето само се олюляха изненадани. Но това, от което се нуждаеше Робърт, бяха появилите се отвори в покрива и при втората му команда стрелците се вмъкнаха между рицарите и започнаха да стрелят в бъркотията отдолу, а стрелите им да се забиват във вратовете и гърбовете на войниците, които бяха пехотинци и малко от тях имаха брони. Някои от стрелите заседнаха в кожените ризници, но повечето намериха открита плът. Отдолу се понесоха болезнени викове и настъпи паника. Мъжете отпред, които разпалваха купчините тлееща слама, бяха съборени от падналите си другари върху горящите клади сред дим и въглени. Някои, получили изгаряния, други — задавили се от дима, започнаха да отстъпват и с това създадоха още по-голяма паника из редиците и повече пролуки за стрелците. Падаха мъже, които препречваха пътя на другите, а те се спъваха в тях и сами биваха пронизвани от стрелите. Сред шотландската войска засвириха рогове, а командирите оттатък рова закрещяха на своите стрелци да отвърнат на стрелбата.
Стрелите полетяха и по градските стени се разнесоха болезнени викове. Жената, която беше помогнала на Робърт да носи коша със зидарията, беше ударена в лицето, завъртя се и падна през ръба на задната стена. Стовари се върху една каруца долу на улицата и подплаши конете. Те побягнаха, повличайки каруцата след себе си. Кристофър тъкмо вдигаше нов чувал върху крепостната стена, когато към върха на кулата полетя нова градушка от стрели. Робърт ги видя и му извика, за да го предупреди. Сграбчи оръженосеца и го повали на земята, Кристофър изпусна чувала и парчетата се посипаха. Един войник от Карлайл, застанал редом, не беше такъв късметлия. Една стрела се заби в гърлото му и той се смъкна на земята, задави се и започна да се гърчи. Свил се зад парапета, Кристофър гледаше ужасен умиращия човек.
Въпреки тези загуби стрелците от Карлайл продължиха да стрелят, а хората на Робърт — да изсипват през стената пълните чували. Скоро бъркотията долу се превърна в безразборно отстъпление и вражеските войници побягнаха обратно през рова. Изоставиха купчините тлееща слама при портите и Робърт се развика да донесат отново вода. Горящите бали засъскаха, когато отгоре се изсипаха кофи с вода. Сред купчините зидария калната земя беше осеяна със стрели, щитове и тела. Някои от ранените се влачеха обратно към моста. Други им се притичваха на помощ, но биваха прогонени със стрели, които защитниците продължаваха да изпращат от стените. Когато се разнесоха звуците на рогове, и последният пехотинец се беше прехвърлил оттатък рова, оставяйки мъртвите и умиращите зад себе си. На стените сутрешните слънчеви лъчи огряха плувналите в пот лица на ликуващите защитници.
39
По пладне шотландците при североизточната порта се оттеглиха окончателно. Бяха направили още три опита да се промъкнат през портите и да разпалят отново огъня, но по земята имаше толкова трупове и боклуци и те не можеха да напреднат така организирано, както първия път. Купчините мокра слама отказваха да се подпалят от факлите, а след успеха си и защитниците се отбраняваха още по-решително. Накрая пехотата се оттегли с тежки загуби и войската отстъпи из полето, сподирена от радостните викове на хората от Карлайл. Остана там няколко часа, през които мъжете превързваха раните на ранените си другари, а към тях се присъединиха още отряди от други места около града.
Робърт и хората му почиваха уморени, отпиваха от меховете с вино и разчупваха топлите хлябове, донесени от населението. Свещениците помагаха на ранените и даваха последно причастие там, където се налагаше. Труповете на убитите мъже и жени бяха изнесени. От други части на града започнаха бавно да пристигат съобщения. Портите и стените бяха издържали, шотландците не бяха успели да направят пробив. Големият пожар близо до крепостта, който обхвана няколко сгради, включително и винарната, продължаваше. Беше запален от един шпионин на Комън, който очевидно беше влязъл в града заедно с потока бежанци и се беше крил в очакване на атаката. Той беше заловен от рицарите на Анандейл и увесен от крепостната стена.