Някои от английските рицари нададоха радостни викове при първите удари, но взривовете от прах и зидария изглеждаха по-внушителни, отколкото бяха в действителност. Истината беше, и Варен я знаеше, че може да мине много време, докато една обсадна машина, дори требучет, отнесе достатъчно голямо парче от стените, за да могат атакуващите да влязат вътре. Крал Едуард искаше Дънбар да бъде превзет бързо, но Варен не беше сигурен дали щеше да стане лесно. По-бързият начин да се превземе замъкът беше някой да помогне отвътре, но това не изглеждаше много вероятно, тъй като той се държеше от войници на Черния Комън, който беше твърд привърженик на Балиол.
Погледът на Джон де Варен се спря на едрата фигура на Патрик от Дънбар, който стоеше наблизо. Графът наблюдаваше в мълчание с каменно лице как бомбардират замъка му. Без съмнение предалата го съпруга беше някъде вътре. Варен изпита известно съжаление към човека, замисляйки се за противоречивите чувства, които се борят в него, докато наблюдава как обсадните машини рушат дома му. Преди три години беше починала дъщерята на Варен. Тя беше кралица само няколко месеца, а съпруга на Джон Балиол — в продължение на десет години и му беше дала син и наследник. Единствената утеха, която Варен намираше в смъртта й, беше, че не доживя да види тази война. Замисли се дали граф Дънбар поне донякъде се надява обсадата да се провали. Ако успееше, жена му щеше да получи наказание наравно с останалите бунтовници. Варен се запита дали графът щеше да има куража за това или не.
В крепостната стена се удари с оглушителен трясък още един камък. Група пеши войници изтеглиха на ръка в близост с машините каруца, пълна с още камъни, тъй като купчините край тях бяха започнали да намаляват. Бяха прехвърлили две пълни каруци с кръгли камъни, докарани до Бъруик с кораб, но те скоро щяха да свършат и трябваше да търсят още. От брега долу можеха да си набавят достатъчно, ако Варен успееше да закара там каменари, които да се погрижат за това.
Чу, че някой се приближава зад него, обърна се и видя Хъмфри де Бун. Младият рицар се беше задъхал, но лицето му беше спокойно въпреки непрекъснатите трясъци на камъните, от които някои от присъстващите примижаваха.
— Намери ли подходящо дърво? — провикна се сред шумотевицата Варен.
— Да, сър. В момента хората го секат. Оставих шестима рицари да съпроводят пренасянето му, след като го повалят.
Варен кимна. След провала, когато бяха попаднали на засада по пътя към Уелс, наследникът на Херефорд се беше доказал като способен командир. Той и другите получиха бойното си кръщение при Бъруик. Всички взеха участие в кървавата битка и изпитаха несгодите на войната. Хъмфри по-специално беше показал големи скрити заложби. Варен знаеше, че кралят възлага големи надежди на него.
— Когато дървото бъде окастрено и подсилено, ще го използваме като таран за портите — каза рицарят.
Чуха тропот на копита и видяха четирима мъже да препускат бързо през лагера. Варен сбърчи вежди в очакване, забелязал, че това е една от съгледваческите групи, които беше изпратил предишния ден. Остави майсторите да продължават да обстрелват стените на замъка и отиде да ги посрещне, следван от Хъмфри. Един от съгледвачите го поздрави, скочи от коня и побърза към графа, като каза:
— Шотландците се приближават от запад.
— Кой ги води? — попита бързо Варен. — Колко са?
— Всичките, сър, цялата шотландска армия, водена от Комъните и крал Джон. Ще се покажат всеки момент. — Съгледвачът се обърна и посочи на запад, където теренът се спускаше към дълги и пусти високи полета, осеяни тук-там с дървета. — На хребета на онзи хълм.
Варен се загледа нататък, усетил, че го обзема вълнение. Мисълта за открито сражение беше далеч по-приятна на застаряващия граф, отколкото перспективата за продължителна обсада, защото тя щеше да отслаби бойния дух на хората. Освен това излагаше обсаждащата войска на много опасности, като намаляване на запасите от храна, изненадващи нападения откъм замъка или атаки на основната армия на противника, която можеше да отреже пътя му за отстъпление. Дългите години участие в рицарски турнири, както и войната бяха подготвили добре хората му. Варен беше уверен, че тези мъже, съчетание от корави ветерани и буйна младежка кръв, можеха да сразят шотландците с един удар.