— Не — отвърна Хъмфри и слезе, премигвайки, от коня, а бронята под туниката му издрънча. — Донесете щитовете! — нареди той на двамата кралски рицари, които караха каруцата.
Другите също се смъкнаха от конете. Спогледаха се с недоумение, а после всички се взряха въпросително в Хъмфри, който беше преметнал юздите на бойния си кон през един клон и чакаше насред поляната. След секунди те го наобиколиха.
Чуваше се само стържене на дърво, докато рицарите измъкваха щитовете от каруцата.
Робърт остави Хънтър да пасе из храстите и се приближи до Хъмфри. През цялото дълго пътуване Хъмфри беше мълчалив и резервиран, а Робърт ставаше все по-напрегнат. Първоначалното облекчение, което беше почувствал след напускането на Монтроуз, изчезна, заменено от напиращите въпроси, на които Хъмфри до този момент беше отказвал да отговори.
— Стига с тази тайнственост — каза той, преди някой друг да заговори. — Какво правим, Хъмфри? Яздихме три дни без никаква представа къде отиваме и защо.
— Съжалявам — рече Хъмфри, срещайки погледа на Робърт, — обаче е по заповед на крал Едуард. Заклех се да изпълня заповедта му. — Той погледна останалите. — Може би забелязахте, че се връщахме по стъпките си. Отвъд тези дървета е град Скун, покрай който минахме на път за Монтроуз. Това е целта на пътуването ни.
Двамата рицари започнаха да раздават щитовете с дракона.
В този момента Робърт почувства как обхваналото го напрежение го напусна, заменено от внезапно озарилото го прозрение. То го заля като ледена вода.
— Камъкът! — каза Робърт, взирайки се в лицето на Хъмфри. — Това е, нали? Дошъл си за Камъка на съдбата?
Другите започнаха също да говорят развълнувани.
— Тронът — каза тихо Гай де Бочам. — Третата реликва.
Робърт не го слушаше.
Хъмфри беше кимнал в отговор.
— Камъкът е една от четирите реликви, посочени в Последното пророчество на Мерлин.
— Аз защо не знаех това? — попита Робърт, почувствал се измамен и гневен. — Защо не ми каза?
Гласът на Хъмфри стана рязък:
— Не ти казах, защото ти се върна в Шотландия само месеци след като беше приет в ордена. Нямаше време да ти кажа и да ти обясня.
— Какво да обясниш? Че възнамеряваш да вземеш трона ми?
— Твоят клан загуби трона, когато той бе зает от Балиол — отвърна тихо Хъмфри. — Крал Едуард не възнамерява да качи на него друг, не и сега. Свършено е, Робърт. Шотландия ще стане част от Англия, както Уелс и Ирландия. Камъкът вече не е нужен тук. На него няма да бъде коронясан нов крал.
— Уелс и Ирландия… са друго нещо — отекна гласът на Робърт из поляната. — Шотландия е суверенно кралство със свои свободи. Те не могат просто да бъдат пренебрегнати!
Ралф де Монтърмър излезе напред и се опита да убеди Робърт:
— Нашето нахлуване доказа колко слаба е Шотландия сама. Обединена с Англия, тя ще бъде много по-силна. И двете кралства ще спечелят от един такъв съюз. Сега, когато договорът е обявен за невалиден, заедно ще можем да се сражаваме с Франция и да върнем обратно земите на краля. Трябва да видиш, че в това има логика, сър Робърт. Ако ти не вярваше в каузата на Едуард, нямаше да се биеш за него срещу своите съотечественици.
Преди Робърт да успее да отговори, Хъмфри се намеси:
— В пророчеството е казано, че ако четирите реликви на Брут не бъдат събрани заедно от един владетел, Британия ще рухне. Това означава, че Шотландия ще страда също толкова много, както и Англия. Трябва да вземем камъка, за да попречим това да стане.
— Откъде знаете, че пророчеството е истинско? — възрази Робърт и ги изгледа. — Някой от вас виждал ли е книгата, от която е направен преводът за краля? Не. Тя се пази заключена, нали? Предполага се, че твърде лесно може да се повреди, за да бъде изложена на показ.
— Аз бих внимавал, сър Робърт, да правя подобни намеци — предупреди го Ралф.
— Дори и да е истинска — продължи Робърт, обръщайки се към Хъмфри, — това не означава, че е писана за това време. Ами ако Последното пророчество се е отнасяло за време отпреди стотици години? Или пък е имало предвид, че Британия ще се провали след стотици години в бъдеще? Чел съм Историята на Джефри Монмътски като момче и я прочетох отново при завръщането ми в Шотландия. Да, той говори за един определен момент, когато някои реликви ще бъдат събрани на едно място, но не казва кога ще настъпи този момент.