— Ще говоря с тях. Мисля, че ще разговарят с мен.
— Милейди, води ги графът на Карик. Казват, че младият Брус е марионетка на английския крал.
Момчето се приближи. Вътре беше Дънегол, капитанът, който баща му беше оставил да командва гарнизона. Мъжът беше смел, но много стар и страдаше от подагра.
— Ще говоря с тях от портата, милейди, и ще поискам да разбера защо минават без позволение през земите на лорд Дъглас.
— Мисля, че е ясно защо са дошли, Дънегол. Съпругът ми е във войската на Уилям Уолъс и те са дошли за мен и Джеймс. Искат да го накажат чрез нас. Не се съмнявам в това.
Като чу името си и заплахата в думите, момчето се намръщи и отстъпи назад.
— Не се бойте, милейди, тези стени са яки.
— След като Изедника взе всичко от складовете ни, те са почти празни. Не можем да останем безкрайно тук. Ако Брус и хората му не разбият вратата и не влязат със сила вътре, ще ни уморят от глад. Не, аз ще отида при тях.
Гласът на лейди Дъглас сякаш потрепери. Но когато заговори отново, в него нямаше вълнение. Джеймс разпозна решителните нотки в него. Много пъти беше чувал този тон, когато направеше някоя беля.
— Ще им кажа, че Джеймс не е тук. Може би, ако се предам, ще останат доволни. Каквото и да стане с мен, Дънегол, трябва да ми обещаеш, че ще предадеш Джеймс жив и здрав на баща му.
Джеймс се отдръпна от вратата. Без да чака да чуе още нещо, продължи да тича надолу през кулата. Ако баща му беше тук, щеше да изскочи на бойния си кон отвън с рев, който да разтърси основите на кулата, и щеше да се нахвърли върху нападателите като бесен. Нямаше да спре, докато земята не се окъпеше от тяхната или от неговата кръв. Ала в никакъв случай нямаше да позволи на жена си да се изправи пред една войска. Е, Джеймс не можеше да излезе навън на кон — мъжете на баща му бяха взели всички коне освен този на майка му и няколко понита, но той имаше оръжия. Пазеше меча, с който се беше упражнявал през годината в стаята, където спеше, но стаята на стражите беше по-близо. А и без това искаше да държи мъжко оръжие.
От другата страна на езерото Робърт и мъжете от Анандейл започнаха да се престрояват, а пешаците зад тях продължаваха да се измъкват от гората. От двете му страни бяха Нес и Уолтър, един рицар от Карик, който му беше служил добре в Карлайл, когото беше определил за свой знаменосец. Мъжът държеше високо знамето, върхът на червения орнамент сочеше към небето. Копитата на конете им затъваха в блатистата почва около езерото, по чиито зелени брегове гъмжеше от водни птици. Робърт забеляза бронзови и сребристи пера, когато слънчевата светлина попадна под крилете на птиците, докато бягаха между тръстиките, обезпокоени от насъбралите се хора. Отвъд водата на затревения хълм се издигаше замъкът на лорд Дъглас. Приличаше много на Лохмейбън: на възвишението бе построена каменна кула, подсилена с греди и глина, а пространството около нея беше опасано от ограда. Само теренът тук се различаваше, покрит с по-гъсти гори.
Робърт беше превел хората си през тези гъсти гори в продължение на мили, следвайки реката Анан на север през имението на баща му, преди да се отправи на запад през издигащите се хълмове. Теренът премина във високи, зелени възвишения, покрити с букови и дъбови гори, където в долините се виеха реки, а по стръмните склонове се спускаха водопади. В далечината се виждаха сините сенки на по-високи върхове — първите очертания на планините, които препречваха пътя на север и на запад. Дъглас, сгушен в долина сред гората, представляваше спокойна гледка, а из въздуха се носеше аромат на диви билки.
Възседнал Хънтър в края на гората, с лице, огряно от слънцето, Робърт се загледа в спокойния пейзаж пред него. Тук трябваше да се виждат селяни, които работят, и други, които водят добитък към летните пасбища, покрай водата да се мяркат момичета с пране, лордове и синовете им с лъкове в ръце да преследват първия си елен. Вместо това мястото беше пусто, а портите на замъка — затворени и залостени. Само пушекът, който се издигаше над покривите на сградите, и шумът от подплашени животни зад оградата издаваха някакви признаци на живот. Видя знамето на Дъглас да се развява от кулата. Робърт никога не се беше срещал със сър Уилям Дъглас или семейството му, но знаеше, че жена му е сестра на някогашния съюзник на дядо му Джеймс Стюарт. Синът на Дъглас и негов наследник носеше името на главния лорд-стюард, който беше негов чичо и кръстник.