Джеймс Стюарт се опита да защити Робърт.
— Никой от нас не може да отрече това, което каза сър Робърт. За мой срам, след като приключи изслушването, аз се отдръпнах от рода му, макар да бях обещал подкрепата си за дядо му. — Кафявите му очи се вгледаха в Робърт. — Все още продължавам да съжалявам за това, особено след смъртта на неговия дядо. — Джеймс се обърна към Уолъс: — Само един смел мъж, господин Уолъс, е готов да се изправи в защита на рода си, когато толкова много хора са против него. Още по-голяма смелост се изисква да обърнеш гръб на семейството си заради своето кралство.
Уолъс поклати глава.
— Съгласен съм с теб, сър Джеймс, но се страхувам, че той е само един шпионин, чрез когото баща му иска да научи за нашите планове. Много вероятно е действията му в Дъгласдейл да са уловка с цел да ни накара да му се доверим. — Без да погледне Робърт, той продължи направо: — Повече от три години той е бил човек на Едуард. Не може да му се има доверие. — При тези думи Уолъс се обърна и тръгна с големи крачки обратно към огъня.
Видял кимванията и дори усмивките на някои от мъжете, Робърт се опита да настигне Уолъс и да му възрази, но беше спрян от Джеймс Стюарт.
— Изминал си дълъг път, а и става късно. Нека поговорим за малко насаме, сър Робърт. — Той даде знак на рицарите си: — Погрижете се хората му да получат храна. — Когато Робърт продължи да гледа след отдалечаващия се Уолъс, Джеймс добави: — Сигурен съм, че дъщеря ти е уморена.
50
Макар и неохотно, Робърт последва лорд-стюарда в шатрата. Вътре беше топло, имаше легло, маси и няколко столчета. Подът беше застлан с избелели килими и светеха фенери. Имаше двама слуги и лорд-стюардът нареди на по-възрастния да налее вино.
Вбесен от думите на Уолъс, малко оставаше Робърт да откаже, но спокойното изражение на застаналия в очакване срещу него стюард го накара да потисне гнева си, а освен това беше жаден. Взе един бокал и пи, но когато Джеймс го подкани с ръка да седне, се възпротиви.
— Защо позволяваш на Уолъс да ти нарежда? Син е на един от васалите ти. Дори не е рицар! Нещо по-лошо, той е дивак. Видял ли си какво носи на врата си?
Джеймс отпи от чашата и изчака Робърт да свърши.
— Въпросът е деликатен. Да, моето положение, както и твоето, е много по-високо от това на Уилям. Обаче за много хора, които сега го следват, той се е превърнал в нещо като спасител. Слушат само него, а тази армия се състои най-вече от хора като тях. — Джеймс посочи към лагера, част от който се виждаше през входа на шатрата като червен триъгълник, изпълнен със сенки и пушек. — Това е положението.
— Чувал съм за някои от нещата, които е направил — каза Робърт, решен да изрази мнението си. — Мъчения, убийства. Това действия на достоен човек ли са?
— Не. Това са действия на отчаян човек в ужасно време. Не извинявам методите му. Обаче… — Джеймс замълча за момент — мога да си ги обясня. — Лорд-стюардът седна на едно столче и жълтата му мантия се надипли около него. — За Уилям войната започна преди шест години, още по време на изслушването, което трябваше да реши кой ще заеме трона. Когато благородниците бяха принудени да се закълнат във вярност на крал Едуард като наш сюзерен, бащата на Уилям, който беше един от васалите ми, отказа. Уолъс е добър човек, но проявява гордост и непреклонност. Реакцията на краля беше бърза. За назидание на другите Уолъс беше обявен извън закона и принуден да напусне семейството си. Скоро след това имаше сблъсък между група мъже от Еършър с английски войници, които вероятно са били там, за да пазят спокойствието на краля. Уолъс излязъл от скривалището си, за да се присъедини към тази банда, отговорна за смъртта на петима войници. Английските рицари я преследвали чак до хълма Лаудън.
Робърт си спомни, че дядо му беше споменавал по време на изслушването за битка, водена там.
— Повалили бащата на Уилям и му отрязали краката. Бил оставен на склона на хълма да му изтече кръвта. Това е ужасна смърт. Скоро след това жена му почина в нищета, а синовете му разделиха. По времето, когато Балиол се възкачи на трона, Уилям живееше при чичо си, шерифа на Еър. Вече е изпитвал омраза към английските войници, които е смятал отговорни за смъртта на родителите му. Когато миналата година избухна войната, тя стана за него възможността, която очакваше, но надеждите му за отмъщение рухнаха при поражението ни при Дънбар. Английските чиновници плъзнаха из градовете ни, измествайки нашите хора. Един от тях беше Хесилриг — новият шериф на Ланарк. — Джеймс замълча и отпи нова глътка. — Спомням си, че в началото на окупацията чух за един английски войник, професионален борец, който предизвиквал мъжете на пазара в Ланарк, като им вземал по четири сребърни пенса, за да видят дали могат да строшат един кол от гърба му. Уилям приел поканата и платил четирите пенса, но вместо да строши кола, пречупил гръбнака на глупака. Другарите на мъжа се нахвърлили срещу него и той набил и тримата. Обявили го извън закона, ограбили чичо му, а приятелите му пребили за отмъщение. Отрязали дори опашката на коня му. Нещата излезли извън контрол и синът на един английски рицар бил убит — Уилям го пробол със собствения му нож.