Той бил заловен и хвърлен в затвора, но след седмици мъчения успял да избяга. След това се укривал заедно с приятелите, които го защитавали. Но дори и след като за главата му била обявена награда, той отишъл предрешен в Ланарк, излагайки се на опасност заради необикновения си ръст. Там имал млада жена, наследница на богат мъж от Ланарк, влюбил се в нея и се оженили предишната година. Сега Уилям не говори за Марион, другарите му също, но аз знам, че през пролетта тя му родила дете. Един ден хората на Хесилриг го хванали, когато се осмелил да отиде в града, за да види жена си и новородената си дъщеря. Изправен пред многоброен противник, Уилям бил принуден да се барикадира в къщата на Марион. Когато Хесилриг пристигнал лично и поискал да влезе вътре, Уилям избягал, докато Марион разговаряла с шерифа, за да го забави. Разказват, че шерифът, като разбрал, че е бил измамен, затворил нея и детето й в къщата и накарал хората си да я подпалят. Независимо какво точно е станало, Марион и дъщеря й загинали в същия ден и Уилям полудял от мъка. През нощта се върнал в града и си пробил път с бой през английските стражи, за да се добере до Хесилриг. Убил шерифа, който си бил легнал. — Джеймс пресуши чашата си. — Казват, че Хесилриг не приличал на себе си, когато Уилям приключил с него. След това вече нямало връщане назад. Уилям и другарите му продължили насилието. Започнали да нападат английски отряди по пътищата и да подпалват гарнизони. Когато към тях се присъединили и други мъже, загубили имотите си заради данъците на Кресингам, започнали да нападат още повече английски служители. Скоро личният кръстоносен поход на Уилям се превърнал в масов бунт. — След кратко мълчание Джеймс се изправи и изгледа Робърт. — Той може да е разбойник и убиец, но има дарба на водач и боец и няма как да не се съобразяваме с авторитета му тук. Мъжете, които го следват, не биха последвали другиго. Уилям Уолъс е постигнал нещо, което малцина от нас биха могли да постигнат. Той обедини хора от всички краища на кралството, от просяци до лордове. Тези хора не са му задължени и той нито ги е карал насила, нито им е плащал да се присъединят към него. Те са с него, защото са му верни и защото е проливал кръвта си и е страдал като тях.
Робърт не знаеше нищо за тези борби, които мъже с по-ниско положение бяха водили по време на окупацията. Това го накара да си спомни за хората от Карик. Дали някои от тях бяха страдали като Уолъс? Почувства се виновен, напоследък това чувство му беше твърде познато. Джеймс знаеше толкова много за васалите си, той самият дори нямаше представа за трудностите, пред които са били изправени мъжете и жените от Карик, докато Афраиг не беше отишла при него. В стремежа си да остане верен на положените клетви беше нарушил много други.
— Искам да изкупя вината си — каза внезапно той. — Знам, че не мога да очаквам да ми имате доверие, но в името на дружбата ти с дядо ми те моля да ме оставите да го спечеля. Тук мога да ви бъда от полза. Ще бъда първият граф, обявил открито подкрепата си за въстанието, но има и нещо повече от това. Познавам англичаните и техния крал. Те могат да ме изслушат при евентуални преговори, които бихме могли да предложим.
Джеймс продължително го изгледа.
— Да. Мисля, че можеш да си ни от помощ. — После посочи входа на шатрата и каза: — Ела, настани се с хората си. Ще говоря с Уилям. Той може и да е водачът на тази армия, но ще послуша съвета ми. — Лорд-стюардът се спря на входа. — Независимо от всичко, Робърт, добре разбирам, че през тези години никак не ти е било лесно под командата на баща ти. Знам, че лордът на Анандейл се надяваше да получи трона, след като крал Джон беше хвърлен в затвора. Знам също, че не той има право на подобна претенция.