— Кралят на Англия беше първият, който беше уведомен извън Шотландия — отвърна стюардът. — Епископът на Свети Андрю изпрати послание до Едуард във Франция в деня, в който беше открито тялото на Александър.
— Затова е още по-наложително да се свържем с него — рече графът и се вгледа в баща си. — Ако Маргарет бъде доведена тук да управлява, тя ще има нужда от регент, който да управлява вместо нея, докато навърши пълнолетие и бъде избран евентуален наследник. Като завладеем опорните пунктове на Комън, ще докажем, че заслужаваме да ни бъде поверена тази роля. Ще покажем и силата си, а силата — добави убедено той — е нещо, което крал Едуард цени.
— Ще се обърнем с молба към сър Ричард де Бърг, ако възникне такава нужда — съгласи се лорд Анандейл. — Ала не е нужно да замесваме краля в нашите работи.
— Не съм съгласен — възрази графът. — С подкрепата на Едуард ще имаме най-добрата възможност да застанем начело на новото правителство.
— Крал Едуард е добър приятел и съюзник и семейството ни дължи много от богатството си на него, но той взема сам решенията и ще направи само това, което е най-добро за интересите на кралството му — Тонът на стария човек беше непреклонен.
Графът продължи да не сваля очи от баща си още няколко секунди, а после кимна.
— Ще събера хората на Карик.
— Аз също ще мога да отделя известен брой хора — рече лордът на Айлей.
— Не можем всички да те подкрепим открито — рече Джеймс Стюарт. — Не и с оръжие. Това кралство е било разделено достатъчно дълго през годините. Не мога да позволя враждата да прерасне в гражданска война. — Той замълча за момент. — Обаче съм съгласен. Тронът трябва да е на Маргарет.
Лордът на Анандейл се облегна назад и вдигна чашата си.
— Тогава Бог да ни даде сила.
4
Робърт падна на колене в тревата и се опита да си поеме въздух. Потта се стичаше по бузите му, кръвта пулсираше в главата му. Когато черните кръгове пред очите му изчезнаха, той се просна по гръб. Чу гласовете на приближаващи хора, останали без дъх, и трополенето на приглушените им стъпки по земята. Подпря се на лакът, премигна срещу слънчевата светлина и видя тримата си братя, които идваха задъхани нагоре по хълма към него.
Томас пристигна пръв, навел глава, съсредоточил се върху изкачването. Зад него беше Нийл, който пълзеше по корем и правеше отчаяни усилия да изпревари Томас, въпреки че беше две години по-малък от него. Доста по-назад беше Александър, който нарочно вървеше бавно нагоре. Томас спечели и се отпусна върху топлата трева до Робърт, шумно поемайки си дъх. Туниката му беше мокра от пот. След секунди Нийл се присъедини към тях.
— Как успяваш да си толкова бърз?
Робърт се усмихна на най-малкия си брат и остана да лежи по гръб, чакайки болката в мускулите да отмине.
— Не сме опитвали това от години и исках да видя дали още мога да го правя — каза Робърт и се усмихна още по-широко.
— Винаги ще ни побеждаваш. Най-големият си — промърмори Томас и седна в тревата. Мократа му от пот коса беше паднала върху очите. Беше къдрава и руса като на Кристин, малката им сестра. Останалите деца бяха тъмнокоси като майка си с изключение на русата им полусестра Маргарет, която вече беше омъжена и не живееше с тях.
— Александър е по-голям от теб и Нийл — отвърна Робърт, — а и двамата го победихте.
— Не положих усилия — рече троснато Александър. — А сега, след като ти спечели, хайде да се връщаме.
Робърт седна в тревата и въздъхна. След седмици без упражнения и учене не го свърташе на едно място. Замъкът трескаво очакваше нападението и възрастните бяха напрегнати и заети. От градчетата и именията из графство Карик всеки ден пристигаха още рицари, всички васали на баща им. Робърт познаваше повечето от тях, тъй като всички в даден момент бяха коленичили и полагали свещена клетва за вярност пред графа и бяха стискали ръката му в уверение на своята лоялност срещу неговото съгласие да им даде парче земя. Също както баща им притежаваше земите си по право, дадено му от краля и от него се очакваше да му служи по време на война, да плаща ренти и да изпълнява задължения като това да пази крепостите, от рицарите от Карик, положили клетва, се изискваше да се сражават за графа. Водеха със себе си своите оръженосци и пеши войници и всеки беше въоръжен и готов за нападението срещу Галоуей. От тази суетня напред-назад баща им беше в ужасно лошо настроение и затова още в ранни зори Робърт и братята му се бяха измъкнали сами през портите. Освободени от потискащата атмосфера и гневните подвиквания на графа, те почувстваха облекчение, а златистият от залязващото слънце късен следобед беше един от най-великолепните след завръщането на Робърт от Ирландия. Нямаше намерение да го пропилява.