Авангардът на английската войска се отдели от пътя и навлезе в полето. Конете им проправиха бразди в дълбоката трева. Разгърнаха се в движение и откриха на чакащите шотландци редиците на кавалерията. Всички бяха на покрити с брони бойни коне, стиснали в железните си юмруци вдигнати нагоре копия. Следващите подире им пехотинци, събрани от северните графства на Англия, не изглеждаха много по-различно от армията на Уолъс, но кавалерията на шотландците беше много по-малобройна. Робърт с нарастваща тревога започваше да си дава сметка, че ако тук започне битка, те щяха да я загубят.
При сигнал, подаден от рог, английската войска спря, а конете продължиха да рият нетърпеливо с копита. От войската се отдели малка група, която пришпори конете си към шотландците. Дори без яркото знаме Робърт щеше да познае Хенри Пърси по стойката. Лордът на Алик, чието копие бе носено от оръженосеца му, с една ръка държеше юздите, а другата беше положил върху бедрото си. Пълната му фигура се поклащаше бавно в ритъма на коня. На главата си имаше голям шлем, украсен с три снежнобели лебедови пера, но визьорът беше вдигнат и разкриваше червендалестото му лице, станало напоследък още по-месесто, и презрително изкривените устни.
Когато групата спря, мъжете не слязоха от конете, а останаха по седлата, загледани в шотландците. Бойният кон на Пърси продължаваше да тропа с копита и да пръхти. Лордът ги изгледа, погледът му се спря за малко на Уолъс и се закова върху Робърт.
Под заплашителния поглед Робърт усети как всичко вътре в него се напрегна, но срещна решително очите на Пърси.
Уишарт заговори пръв:
— Добър ви ден. Аз съм Робърт Уишарт, по Божията воля епископ на Глазгоу и бивш настойник на Шотландия. Ще преговарям с вас заедно с благородните ми другари. — Той представи другите.
Пърси не свали очи от Робърт.
— Чух да се говори, че си предал краля си, клетвопрестъпник такъв! — Преди Робърт да успее да отговори, Пърси се обърна към епископа: — Благородни другари ли? Тук виждам само един поп, трима предатели и един разбойник.
Лорд Дъглас отвърна с ругатня, но Уишарт бързо се намеси:
— Тук сме, за да разговаряме като мъже, а не да си разменяме обиди като ученици.
Клифорд, който също не сваляше очи от Робърт, отговори:
— Заповедите ни са да арестуваме всеки, който смущава спокойствието на краля и вдига оръжие срещу него. — Той посочи с железния си пръст Уолъс, който спокойно срещна погледа му. — За главата на този човек е обявена награда. С нарушаването на клетвата за вярност пред краля земите на всички ви ще бъдат конфискувани. Няма да има преговори. Ще се предадете на властта или ще отговорим със сила.
Робърт се подготви за рязко отхвърляне и гневно предизвикателство от страна на Уишарт.
Вместо това епископът срещна спокойно погледа на Клифорд.
— Това не е нужно, лорд Клифорд. Ние ще се предадем.
Робърт се вмъкна бързо през отвора на шатрата зад лорд-стюарда. Стените й се огъваха под напора на вятъра.
— Знаеше ли, че епископът ще постъпи така? Защо, за Бога, си се съгласил?
Джеймс присви очи подразнен от грубия му тон.
— Мислех, че ще се опълчим! Мислех, че за това си дошъл в Ървин. Като отказах да изпълня заповедта на баща си и обявих подкрепата си за въстанието, аз рискувах всичко. Земите, семейството си. За какво? — Робърт рязко се извърна. — Не дойдох тук, за да отстъпя пред исканията им още при първия разговор.
— Ние може и да сме безстрашни мъже, но сме зле въоръжени, за да се изправим пред англичаните на бойното поле. Знаеш го също толкова добре, колкото и аз. Бих се обзаложил, че го знаеш дори по-добре от мен. Бил си се заедно с тях в Уелс. Силата им сигурно ти е известна. Кажи ми, може ли една недисциплинирана армия от пешаци да победи в сражение тежката английска кавалерия?
Робърт не отговори. Нямаше смисъл. Лорд-стюардът просто казваше това, което той самият беше разбрал, наблюдавайки англичаните, яздещи през полето.
— Не беше нужно да се изправяме срещу тях в битка. Можехме да преговаряме. Можех да поговоря с Пърси, да му предложа условия, които да предаде на краля. Най-малкото щяхме да спечелим повече време. Можех да укрепя Карик. Сега… — Той изруга и закрачи напред-назад из шатрата, повишавайки глас: — Нямам време да събера васалите си за защитата му!
— Дали щеше да успееш да преговаряш? — попита Джеймс, наблюдавайки го как ходи из шатрата като лъв в клетка. — Щяха ли да те изслушат? Враждебността на Пърси към теб е очевидна.