Робърт се отпусна тежко върху един стол, като се питаше дали не беше постъпил като глупак, идвайки тук. Трябваше да предвиди, че измяната му към краля беше по-голяма, отколкото на всеки друг. Вместо да бъде мост между двете страни, присъствието му може би беше влошило още повече нещата. Запита се дали не трябваше да отиде лично при Едуард и да помоли краля да го изслуша, но веднага си даде сметка колко смешно би било това. Дори най-близките съветници на краля не биха могли да го убедят да направи нещо, което той нямаше желание да стори.
— Не мога да повярвам, че Уолъс се е съгласил с това — каза Робърт, като си припомни изписаното върху лицето на бунтовника съгласие, когато Уишарт нанесе удара.
Пърси и Клифорд изглеждаха не по-малко изненадани от него, когато епископът предложи да се предадат, но преди да могат да отговорят нещо, Уишарт предложи да се върнат отново сутринта, за да бъдат обсъдени условията на капитулацията. Посочи им място, където да разположат лагера си, което се намираше на около миля от бунтовническия лагер. Загубили въодушевлението си от моменталната капитулация на противника, английските лордове с неохота се съгласиха.
Робърт изгледа Джеймс, като продължаваше да си мисли за спокойната реакция на Уолъс.
— След всичко, което ми разказа, мислех, че Уолъс по-скоро би умрял с меч в ръка, отколкото да се предаде без съпротива на англичаните. — Когато лорд-стюардът отмести очи, Робърт се изправи. Изражението на Джеймс му подсказваше, че е доловил нещо ново.
— Сър Джеймс?
Лорд-стюардът се обърна към него. За момент лицето му остана все така безизразно, но после се промени.
— Бях помолен да не ти казвам.
— Какво? — настоя Робърт и застана пред него.
— За плана ни. Уишарт и Уолъс го измислиха преди няколко седмици. Надяваха се да привлекат тук войската, която знаеха, че крал Едуард ще изпрати да потуши бунта. Ървин е доста близо до Галоуей и Еър, за да може Пърси да разбере, че се каним да окажем съпротива, но същевременно доста далеч от източното крайбрежие и основните ни крепости.
— Доста далеч от какво?
— Робърт Уишарт възнамерява да ги заблуди с преговори за капитулация, за да може Уилям да продължи настъплението на изток. Той и хората му бяха примамката, която трябваше да привлече англичаните. Сега ние ще ги задържим тук, докато Уолъс се измъкне, за да довърши това, което е започнал. Смята да се съедини с хората си в Селкъркската гора и оттам да се срещне със силите на Мъри на север. Целта е да се превземат достатъчно крепости, за да можем, когато Кресингам започне офанзива от Бъруик, успешно да го отблъснем.
— Как ще се измъкне Уолъс? Англичаните няма ли да го видят, че напуска?
— Лагерът ни е достатъчно голям, за да създаде лъжливата представа, че е пълен до краен предел. Уишарт се договори да се срещне с англичаните за преговорите в техния лагер, а Уилям няма да участва в тях.
Робърт беше изумен. Опита се да прецени какво би означавало това за него, но лорд-стюардът продължи:
— Ще уведомя Уишарт, че съм ти казал. Не можехме да го крием безкрайно от теб. Освен това според мен реакцията на Пърси доказа невинността ти. Човек трудно би могъл да се преструва, че изпитва такава омраза, каквато видях у него. — Джеймс замълча. — Трябва да внимаваш, Робърт.
52
Следобед вятърът стихна, настъпи безветрие. През последния час на запад се струпаха гръмотевични облаци. На оскъдната светлина Робърт и хората му седяха в мълчание и ядяха храната си — някаква неапетитна каша, примесена с диви плодове. Слугите и двама от оръженосците от Карик бяха заети с разпъването на последната от шатрите, образували малък лагер сред разпрострялата се армия на Уолъс. Над него се вееше знамето на Карик. Робърт се поколеба дали е разумно да го излага на показ, но после реши, че е по-добре да демонстрира открито присъствието си, вместо да се опитва да се крие. Около огъня наблизо седяха група селяни. Пиките им лежаха на земята край тях до грубите вълнени наметала, които им служеха за легла. Наблюдаваха как от каруцата разтоварват кожи, възглавници и одеяла и ги внасят в шатрите.
Робърт побутна с лъжицата си сивата каша в купата, която му подаде прислужникът. Гладът, който доскоро болезнено свиваше стомаха му, сега беше заседнал на гърлото му. Вдигна глава, когато Кристофър порови из торбата си и измъкна от там тънка флейта. Това беше любимата вещ на оръженосеца от Йоркшър, която баща му беше купил от Кастилия. Младежът умееше да свири добре и много скучни нощи на пътя беше разведрявал унилата компания. Той долепи флейтата до устните си и изсвири няколко пробни тона. Приглушеният звук на флейтата отекна в нощта. Свита на кълбо край огъня, Уатах вдигна глава и проточено зави. Преди вечеря Робърт беше поговорил тихо с оръженосеца и Александър за разкрития му от лорд-стюарда план, съставен от Уишарт и Уолъс. Александър се съмняваше, че измамата ще се окаже много ефикасна. Двамата с Кристофър бяха разтревожени от факта, че бяха скрили плана от Робърт, въпреки че шотландците го поканиха да бъде част от групата, която ще се срещне с Пърси и Клифорд.