— Звучи като проверка на лоялността ти — каза Александър. — Искат да присъстваш, за да видят как ще реагират англичаните.
Робърт разбираше безпокойството им. Двамата мъже и особено Александър можеха да загубят много заради опасния път, по който бяха поели. Вътрешно Робърт се мъчеше да се убеди, че не е отговорен за това. В края на краищата те можеха да предпочетат да се върнат в Анандейл с Гилпатрик и останалите. Обаче истината беше, че като им предложи място в групата си, той пое и отговорността за тях.
Докато седеше, загледан в купата си, и звуците на флейтата се носеха над него, започна да му се струва, че всички пътища, по които мислено поемаше, не водят доникъде. Шотландците не го искаха тук и не му се доверяваха. Не беше нужно Александър да му го казва. Дори ако Уолъс и хората му спечелеха и крал Джон бъдеше върнат на трона, един Брус нямаше да намери подкрепа в кралството на Балиол. Английските рицари ясно показаха ненавистта си към него заради предателството, а нямаше съмнение, че и баща му го презираше.
С крайчеца на окото си Робърт видя дъщеря си да щапука към него, разперила ръчички, за да пази равновесие. Усмивката на Марджори му подейства като слънчев лъч, пробил облаците, и разведри настроението му. Той също й се усмихна и протегна ръка към нея. Преди да стигне до него, тя се заклати и тупна назад. Усмивката й изчезна и се разплака. Като я чу, Кристофър престана да свири. Джудит веднага остави на земята купата си и вдигна детето. Марджори се задърпа и заплака по-силно, продължавайки да протяга ръчички към Робърт, който вече не се усмихваше, потънал отново в мислите си. Без да обръща внимание на протестите на детето, Джудит се пъхна в малката шатра, която делеше с Катрин, като разкопчаваше със свободната си ръка роклята, за да й даде да суче. Докато другите привършваха яденето, хленченето на Марджори постепенно стихна. След като изсърба и последната лъжица от рядката каша, Нес стана и се отправи към конете, вързани наблизо. Приклекна, извади една конярска четка от торбите и започна да разчесва козината на Хънтър. Докато работеше, тананикаше мелодията, която свиреше Кристофър. Катрин се приближи, сбърчила нос заради миризмата на конете.
— Нес, когато свършиш, трябва да поправиш столчето на Марджори на седлото. Нали ти казах вчера, че отзад се е пукнало?
Робърт забеляза, че Александър я погледна. В погледа на лорда имаше нещо, може би гняв, помисли си той, преди вниманието му да бъде привлечено от група мъже, чиито гласове се извисяваха над общия шум от разговорите в лагера. Един от тях беше Адам. Братовчедът на Уолъс му хвърли враждебен поглед, докато минаваха.
След като отминаха, Робърт остави купата с храната недокосната и влезе в шатрата. Вътре слугите бяха постлали дебел килим на пода. Сандъците с дрехите и вещите му бяха подредени в единия край, а от няколко кожи и одеяла му беше приготвено удобно легло. Върху един от сандъците имаше сребърен поднос с гледжосана кана с вино и бокал до нея. На тавана от една кука висеше запален фенер. Робърт седна на кожите и свали ботушите си. Главата го болеше от непрекъснато измъчващите го въпроси. Утре рано, преди разговорите с Пърси и Клифорд, щеше да слезе долу на реката, за да раздвижи мускулите си с упражнения с мечове и да проясни мислите си.
В шатрата зад него нахлу мирис на дим и когато се обърна, видя Катрин да се вмъква през входа. Тя не каза нищо. Той също мълчеше и продължаваше да сваля ботуша си, когато жената коленичи зад него. Движенията му станаха по-бавни, когато сложи ръце на гърба му. Усети, че ризата му е залепнала за гърба, когато тя заби пръсти в стегнатите му мускули и започна да ги разтрива. Той притвори очи, почувствал, че натискът отслабва. След малко Катрин се наведе напред и опря леко гърдите си в раменете му. Отмести настрани влажната му от пот коса и го целуна по врата. Сухите й от слънцето устни зашепнаха по кожата му и по гръбнака му преминаха тръпки. Облаците в главата му се разсеяха. Усещаше само нейното присъствие и миризмата й — смесица от дим, пот и диви плодове. Тя се плъзна около него и застана на колене отпред. Той свали шапчицата й и косите й се разпиляха върху раменете. Затворил очи, плъзна ръце по гърба й, придърпа я към себе си и потърси устните й със своите. Ръцете й сграбчиха наболата му брада, а езикът й отначало закачлив и бърз, се вмъкна в отворената му уста.