Той смъкна едното рамо на старата рокля на жена си, но не можа да я свали по-надолу и започна да разхлабва ширитите на гърба. Когато отвори очи, за да вижда по-добре какво прави, забеляза, че Катрин втренчено го гледа. След като развърза възела, разхлаби достатъчно ширитите, за да смъкне роклята надолу. Тя измъкна ръцете си, за да му помогне, и разголи гърдите си. Той се вгледа изпитателно в нея, а тя разтърси гъстата, черна коса върху раменете си. После желанието го завладя напълно и той я повали върху кожите. Не искаше да мисли повече.
Отвън се разнесоха тревожни викове, примесени с глъчка, идваща откъм конете. Робърт се отдръпна от Катрин, когато краищата на шатрата се разтвориха и Александър пъхна глава вътре. Прислужницата седна, скръстила ръце на гърдите си, и изгледа гневно рицаря. Но той не гледаше нея, а Робърт, който изруга и се надигна.
— Какво, по дяволите…
— Трябва да видиш нещо.
Като остави Катрин да намъква роклята си, Робърт последва Александър навън. Желанието му се беше изпарило, заменено от силен гняв. Там бяха Кристофър и Уолтър с извадени мечове, загледани в мрака извън светлината, хвърляна от огъня, заедно с рицарите на Александър и оръженосците. Нес и икономът успокояваха конете, а Джудит стоеше с широко отворени очи и Марджори на ръце. Робърт видя нещо да стърчи от земята близо до знамето му. Беше стрела. Няколко мъже от други шатри бързо се приближиха и гласовете им отекнаха в нощта.
— Какво е това?
— Нападат ли ни? Някой да доведе Уолъс!
Робърт се наведе до стрелата. По средата й имаше прикрепено нещо. Беше парче пергамент, увито около нея.
— Видя ли откъде дойде? — попита той, поглеждайки към Александър, но той поклати глава.
Робърт стъпи върху стрелата и я счупи. Взе отчупеното парче, за да измъкне увитото писмо и го разгъна.
ПРЕДАТЕЛ
Думата беше изписана с черни, големи печатни букви.
— Англичаните ли? — попита тихо Александър, който я прочете, надничайки над рамото му.
Робърт се загледа в тъмното. Буреносните облаци се бяха скупчили още повече и закриваха звездите. Той поклати глава. Лицето му беше напрегнато.
— Не знам.
— Трябва да кажеш на лорд-стюарда.
— Не — рече рязко Робърт и погледна другаря си. — Сами ще се грижим за себе си. — Хвърли писмото в огъня, без да обръща внимание на любопитните погледи на мъжете, дошли да видят за какво е суматохата. — Остави на пост четирима души тази нощ. — Когато се отправи към шатрата, Александър го последва.
— Има още нещо, Робърт — каза той, като се отдалечиха достатъчно, за да не могат другите да ги чуят. Александър кимна към шатрата, където вътре като сянка се виждаха очертанията на Катрин.
— Защо не пазиш леглото си за жена, която ти е равна, приятелю, поне за пред благородни съюзници?
— Само моя работа е с кого споделям леглото си. — Робърт се обърна и продължи към шатрата, а пергаментът се сви и загърчи в огъня зад него.
53
— Както казах, ние искаме да се предадем, но не можем да говорим от името на всички хора в кралството. — Тонът на лорд-стюарда беше категоричен.
— Както казахме — отвърна Клифорд, — това е неприемливо. Сър Хю Кресингам нареди пълна капитулация на всеки мъж, участвал в бунта. Той иска лорд Дъглас и разбойникът Уилям Уолъс да бъдат изпратени в Тауър, където ще бъдат съдени за престъпления срещу короната.
Дъглас изкриви ядосан устни. Грабна бокала и изпи на един дъх виното, което бяха налели прислужниците на английските лордове.
— Лорд-стюард, колко пъти трябва да повтаряме това? — Лицето на Клифорд се беше зачервило. Платнището, издигнато над масата, около която бяха насядали шестимата мъже, пазеше главите им от слънцето, но не можеше да намали горещината на въздуха и ги изнервяше, като караше потта да се стича по бузите им.
— Как можем да говорим за други мъже освен нас? — попита с тежка въздишка Уишарт. — Можем да ви предложим пълна капитулация, а после ще нарушим споразумението, ако въстанието продължи на други места.