— Не — рече Пърси и премести поглед от Робърт към лорд-стюарда. — Нашите началници в Бъруик очакват това да приключи, преди да изтече месецът. Така е наредил крал Едуард. Искам разговорите да приключат. Днес.
Робърт забеляза, че Джеймс се разтревожи. Разбра защо. Пърси и Клифорд можеха да бъдат принудени да ги задържат въпреки риска бунтът да продължи, за да изпълнят заповедите на Кресингам. Само благодарение на факта, че рицарите бяха сравнително неопитни командири, това още не се беше случило. Един ветеран като Джон де Варен или бащата на Хъмфри де Бун нямаше да се съобрази с доводите на Уишарт и щеше да го окове във вериги. Освен това нямаше да мине много време, преди да пристигнат съобщения, че Уолъс е предвождал една атака срещу Дънди. Тогава с тяхната игра щеше да бъде свършено.
Клифорд се изправи и даде знак на Хенри Пърси. Двамата се отдалечиха от масата, за да не бъдат чути. Дъглас погледна накриво празната си чаша, а Уишарт продължи внимателно да наблюдава англичаните. Когато рицарите се върнаха, Робърт забеляза ехидна усмивка на лицето на Пърси.
— Ще приемем предложенията ви за капитулация — каза Клифорд. — Но при известни условия. Ще останете тук под стража, за да принудите бунтовниците да прекратят насилието. Когато видим ясни доказателства за това, ще занесем новината в Бъруик заедно с хората, които сър Хю нареди да бъдат арестувани, най-вече лорд Дъглас и Уолъс. Земите ви ще бъдат конфискувани, докато крал Едуард не реши друго.
Джеймс кимна, но преди да успее да каже нещо, Клифорд вдигна ръка:
— В знак на добра воля, че ще спазите думата си, след като подпечатаме това споразумение, искаме един заложник.
— Кой? — попита Уишарт.
Пърси погледна към Робърт.
Като видя това, Джеймс веднага отговори:
— Не. Като граф откупът за сър Робърт е прекалено висок.
— Не него — каза рязко Пърси. — Дъщеря му. Знаем, че е напуснала с него Карлайл. Баща му ни каза. — Пърси присви доволен сините си очи. — Лордът на Анандейл ни разказа много неща — как ненавижда неверния си син и как иска да го види мъртъв.
При това искане кръвта се отдръпна от лицето на Робърт. След думите на Пърси той се изправи и събори стола.
Тримата мъже се гледаха, изпълнени с гняв, безпомощност и тревога. Отвън се свечеряваше и се очертаваше още една душна нощ. Вътре в шатрата на лорд-стюарда фенерите излъчваха още топлина.
— Ако се съгласим с искането им, ще спечелим повече време — каза Уишарт. — Знаехме, че ще трябва да направим отстъпки и дори жертви. Англичаните трябва да бъдат ангажирани тук, ако искаме Уолъс да успее на изток.
— Робърт няма да позволи дъщеря му да бъде използвана по този начин — отвърна Джеймс. — И аз не го обвинявам. Той не казва какво има между него и лорд Пърси, но аз не бих поверил детето му на англичаните.
Уишарт въздъхна.
— До утре сутринта трябва да дадем отговор. Ако не им дадем заложницата, те ще се нахвърлят върху нас със сила.
— Нека кучите синове да дойдат — изръмжа Дъглас, размахвайки чашата с вино, която му беше налял слугата на лорд-стюарда. Бузите му бяха зачервени и от гняв трудно произнасяше думите. — Искам да ги видя окървавени за това, което сториха в Бъруик. Стига приказки. Стига чакане. Дяволите да го вземат!
Лорд-стюардът продължи да гледа епископа.
— Говориш за едно дете, Ваше преосвещенство. Могат да му навредят, ако открият измамата ни.
— Говоря за кралството ни!
— Нека им предложим друг заложник. Един от нас.
— Защо пък да не бъде детето на Брус? — настоя, присвивайки очи, Уишарт. — Не си против от сантименталност, нали? Има нещо друго. Откакто е дошъл, ти го държиш близо до себе си.
— Както сам каза, не можем непременно да му имаме доверие.
— И въпреки това още първата нощ му разкри плана ни, въпреки че те помолих да не го правиш. Хайде, Джеймс, виждам, че имаш нещо наум. Някакъв замисъл, който не искаш да споделиш.
За момент Джеймс замълча. Когато заговори, гласът му беше тих и предпазлив:
— Той е внук на сър Робърт от Анандейл. Във вените му тече същата кръв, Ваше преосвещенство. Кръвта на Малкълм Канмор.
Робърт седеше край огъня и гледаше към лагера. На небето бяха изгрели първите звезди. Докато ги гледаше, една премина през небосклона, оставяйки за миг слаба, светла диря подире си. Като малък в Карик в края на лятото обичаше да лежи върху скалите под небесния свод и да наблюдава падащите звезди.