Постепенно теренът стана по-стръмен и той се задъха, докато изкачваше възвишение след възвишение, хващайки се за чепати клони и виещи се корени. Когато се спусна по последния склон, дърветата оредяха и отстъпиха място на долина, в чийто край се издигаше хълм, изпъстрен с жълтите цветове на прещип. Къщичката беше в подножието на хълма под сянката на дъба. Робърт излезе от мрачината на дърветата, разтревожен, че жената може и да не е там, но когато приближи, забеляза от отвора на покрива да се вие тънка струя дим.
Къщата представляваше жалка гледка. До стените растяха плевели и храсти. С тях беше обрасла и празната кошара за животните. Гредите на фасадата бяха прогнили, а трегерът на вратата се беше изкривил. Почти очакваше две черни кучета да се втурнат срещу него, но наоколо цареше тишина. Когато приближи, Робърт забеляза, че дъбът е пълен с изплетени от клонки мрежи, всяка съдържаща различни предмети — от преплетена панделка до китка сухи цветя и от дървена кукла до кутия за свитъци. Сега тук имаше много повече съдби, някои много овехтели, а други — по-нови. Едно дърво, пълно с молитви. Когато стигна вратата, погледна към по-горните клони. За момент си помисли, че мрежата не е там, но после я видя — от побелели като кости клонки, преплетени около парче въже, вързано на примка. Връвчицата, завързана за клона, се беше разнищила и мрежата се крепеше само на един тънък конец.
Когато протегна ръка към лющещата се врата, в главата му прозвуча гласът на баща му, рязък и изпълнен с презрение. Прогони го с усилие и сви ръка в юмрук, за да почука. Дядо му вярваше в магията на старата жена и само това имаше значение. Това щеше да бъде в памет на стария човек и възможност да положи отново клетвата, която беше нарушил. Възможност да се поправи.
Кожата на Робърт настръхна от студа, докато стоеше пред олтара. От каменните плочи на пода краката му се бяха вкочанили. Свещите непрекъснато трептяха от течението заради процепа под вратата. Чуваше как бурята фучи между постройките в двора. Кучетата в кучкарниците лаеха, а портите на дървената ограда се тресяха под поривите на вятъра. През цялата нощ беше слушал грохота и трополенето на градушката по прозорците на параклиса. След ритуалната баня усети как косата му изсъхваше на студа. Преди два часа се беше съмнало, но небето продължаваше да е черно, сякаш беше среднощ.
Свещеникът при олтара чете псалма от молитвеника си така, като че ли искаше да изправи Божиите слова срещу бурята. Освен него и Робърт на церемонията, която трябваше да бъде далеч по-внушителна, присъстваха само петима мъже. Фигурата на дядо му се извисяваше над останалите, бялата му коса, подобна на грива, се спускаше на тънки кичури по лицето. Заедно с лорда бяха трима от васалите му и старият граф Доналд от Мар, чиято дъщеря Робърт целуна край езерото предишната седмица в нощта, когато научиха, че Джон Балиол ще бъде крал. Отсъствието на бащата на Робърт биеше на очи, но те се правеха, че не го забелязват. Робърт научи, че той беше поставил печата си върху споразумението, отказвайки се от графство Карик заедно с претенцията към трона. Скоро след това беше заминал.
Когато свещеникът свърши псалма, един от васалите на лорда се приближи към Робърт. Държеше сюртук, туника и чифт ботуши. Силен порив на вятъра разтвори вратата на параклиса и тя се блъсна в стената. Няколко свещи изгаснаха. Един от рицарите побърза да я затвори, докато Робърт се обличаше. Намъкна туниката, а след нея облече и сюртука, който някога беше принадлежал на баща му, с извезан върху него гербът на Карик. Беше изцапан и твърде широк в раменете и кръста. Робърт не искаше да започне рицарството си, облечен в дрехите на друг мъж, особено пък на баща му, но нямаше възможност да му бъдат ушити нови дрехи. Това щеше да бъде едно от първите неща, които щеше да направи.
Сега беше ред на стария граф на Мар да се приближи с широк меч в ръката. През цялото време на бдението на Робърт мечът беше лежал на олтара. Предпазителят му представляваше бронзова топка, а дръжката беше обвита в кожа. Не виждаше острието, защото беше в ножницата, но разбираше, че е дълго, няколко сантиметра по-дълго от всеки друг меч, който беше притежавал. Това беше оръжие за мъже. Рицарско оръжие. Когато предишната нощ го постави върху олтара, дядо му беше казал, че мечът е от Светите земи. Направен от дамаска стомана, той беше проливал кръвта на неверниците по пясъците, където е вървял Исус Христос. Ножницата беше закачена на колан, който беше навит и граф Доналд го стискаше в ръка.