Выбрать главу

— А Джеймс Стюарт? — попита разтревожен Робърт.

— Изглежда, че лорд-стюардът е избягал. — Едуард поклати глава. — Всъщност никой не беше много наясно какво е станало, като се изключи това, че ти си изчезнал дни преди да започнат арестите. Предположих, че ще дойдеш тук.

— Да не би баща ни да те е изпратил да ме намериш? — Радостта на Робърт помръкна от обзелото го подозрение. — Затова ли дойде?

— Не — Едуард погледна към застаналите зад него рицари и оръженосци, много от които бяха с гербовете на Мар и Атъл. — Той сниши глас: — Баща ни вече не е губернатор на Карлайл, братко. Това стана по заповед на крал Едуард, когато научил, че си дезертирал. Той се оттегли с малка свита в именията си в Есекс. Не беше добре, когато замина.

Робърт погледна встрани.

— Предполагам, че ме мрази.

Едуард не отговори. Погледна покрай Робърт, където чакаха Александър и Кристофър заедно с Нес.

— Виждам, че имаш нови съюзници. — Кимна сдържано на младите мъже, които наведоха глави в отговор.

— И то добри — каза твърдо Робърт и пое дълбоко въздух. — Освен това взех решение накъде да се отправя.

— Трябва да тръгнем на изток към Дънди и да се присъединим към силите на Уолъс и Мъри — обади се Джон от Атъл, преди Робърт да успее да продължи. — В Ървин чухме, че англичаните, водени от Изедника и графа на Съри, смятат да ги нападнат. Трябва да се изправим единни срещу тях.

Няколко от присъстващите кимнаха одобрително.

Обаче Гартнет беше по-предпазлив.

— Войската на Уолъс се състои главно от пешаци. Не могат да спечелят на бойното поле. Трябва да се опитаме да преговаряме, вместо да се бием.

— Като Уишарт и Дъглас? — попита Джон.

Когато двамата започнаха да спорят, Робърт ги прекъсна:

— Няма да застана до Уилям Уолъс. — Те веднага млъкнаха, а той продължи: — Всички знаете историята на рода ми с Балиол и Комъните. Омразата ни не е тайна за никого, както и фактът, че дядо ми си отиде в гроба, убеден, че има повече право на трона, отколкото Балиол. Преди пет години аз положих клетва, която сега смятам да изпълня. — Той повиши глас сред настъпилата тишина: — Оттук ще вдигна на оръжие мъжете на Карик и ще ги поведа на север към Еър и Ървин. Докато Уолъс и Мъри се бият с англичаните на изток, аз ще се насоча на запад. Възнамерявам да освободя съседните ни земи от лорд Хенри Пърси. И тогава… — спря, тъй като не беше имал време да подготви речта си. — Джон Балиол беше човек на крал Едуард — продължи той и огледа мъжете около него. — Страната ни има нужда от нов крал — крал, който ще защитава правата и свободите й, който ще донесе надежда на народа ни и ще го отърве от тези, които се опитват да отнемат свободата му. Крал, в чиито вени тече кръвта на Малкълм Канмор.

Когато свърши, Робърт осъзна, че не беше разкрил докрай намерението си, но като улови погледа на Едуард, видя, че не е било нужно. Лицето на брат му беше изпълнено с гордост. По израженията на останалите присъстващи мъже също си личеше, че са разбрали какво имаше предвид. Някои от тях закимаха в знак на одобрение, а други смръщиха замислени чела. Но никой не му възрази и не му се присмя, за да покаже недоверието си. Робърт видя, че сред тълпата се появи Катрин. Очевидно прислужницата беше чула неговите думи, защото вървеше с високо вдигната глава и лицето й изразяваше пълно одобрение. Тя бързо изчезна от погледа му, когато мъжете се скупчиха около него, явно напиращи с въпроси, на които той най-вероятно не би могъл да отговори.

Робърт вдигна ръка, преди някой да го изпревари:

— Хайде да продължим да говорим повече за това с храна и вино. — Той се обърна към васала си: — Сър Андрю, ще използваме залата за спално помещение, както и част от конюшните. — Сред настъпилата на двора суматоха, когато слугите поведоха ездачите към конюшните, а Александър се представи на Джон и Гартнет, Робърт се обърна към Едуард: — Погрижи се гостите ни да се настанят удобно — каза той тихо на брат си. — Скоро пак ще говорим, но първо трябва да направя нещо. — Той замълча за миг и стисна рамото на Едуард. — Дължа ти извинение, братко, че не послушах съвета ти. Знам, че никога не си искал да се биеш за Англия срещу сънародниците ни.