Джеймс Стюарт се приближи към него.
— Сър Робърт!
Робърт поздрави разсеяно лорд-стюарда, като продължаваше да не сваля очи от Уолъс.
Когато хората на Робърт започнаха да слизат от конете, Джеймс му даде знак да се отдалечат, за да не могат да бъдат чути.
— Опасявам се, че се разделихме при Ървин в недотам добри отношения. Надявам се знаеш, че никога не бих се съгласил с предложението на Хенри Пърси да вземе дъщеря ти за заложница.
Робърт разбра по изражението на лорд-стюарда, че казва истината.
— И аз от своя страна съжалявам за начина, по който се развиха нещата.
— Това е минало. Радвам се, че дойде, Робърт. — Джеймс понечи да каже още нещо, когато бяха прекъснати от един едър мъж. Беше епископът на Глазгоу.
— Сър Робърт! — поздрави го сдържано Уишарт.
— Чух, че сте били в затвора, Ваше преосвещенство — каза Робърт, изненадан и стреснат от появата му.
— Бях за известно време, но се помолих на архиепископ Уинчилси да ме освободи и, слава на Бога, той го стори. Съмнявам се, че щях да имам този късмет, ако Едуард не отсъстваше, но кралят беше във Фландрия и в двора цареше безредие. Според архиепископа на Кентърбъри изпращането ми в затвора беше нарушение на свободите на църквата.
— А лорд Дъглас?
Лорд-стюардът и епископът се спогледаха.
— Лорд Дъглас беше под арест в Тауър — каза Уишарт. — Преди да напусна Лондон, чух, че умрял там. След това този слух се оказа верен. Земите му са дадени на Робърт Клифорд.
Робърт се замисли за лейди Дъглас и храбрия им малък син Джеймс.
— Още един паднал Божи воин — продължи мрачно Уишарт. — Но въпреки загубата ни бунтът продължава. Чухме за успехите ви на запад — за освобождаването на Еър и Ървин.
Това прозвуча като похвала, макар че беше трудно да се каже от резкия тон на епископа.
— Беше малка победа в сравнение с постиженията на Уолъс — каза Робърт.
— Да, наистина — съгласи се Уишарт, — мастър Уолъс е причината да се съберем тук. Той напълно заслужава званието, което ще му бъде дадено утре.
— Звание? — попита учуден Робърт и погледна към Джеймс.
— Избирането му за пазител на Шотландия — отвърна епископът.
Робърт го погледна изненадан.
— Докато тронът бъде зает отново — обади се Джеймс.
— Шотландия се нуждае повече от защитник, отколкото от крал — отвърна Уишарт, поглеждайки многозначително Джеймс. — Утре Уилям Уолъс ще бъде обявен за пазител на кралството и с Божията помощ ще ни поведе към победа. Известно е, че крал Едуард събира огромна армия. Скоро за всички нас ще настъпи Денят на Страшния съд.
След потвърждението на слуховете за наближаващата война мислите на Робърт се насочиха към въпроса какво ще означава избирането на Уолъс за намеренията му. Преди да реши каквото и да било, появи се брат му.
— Имаме компания — каза троснато Едуард и кимна към дърветата.
Робърт се обърна и видя в поляната да навлиза друга група. Веднага позна двамата мъже отпред. Единият беше в средата на петдесетте с твърда, прошарена коса, а другият беше по-близо до неговата възраст. И двамата имаха слаби, бледи лица и бяха облечени в черно, а червените им щитове бяха украсени с по три бели житни класа. Робърт се вгледа в тях и дългогодишната омраза се изписа на лицето му.
— Казаха ми, че Червеният Комън и синът му били пленени при Дънбар — рече тихо той.
— Крал Едуард ги освободи с условието, че ще помогнат за потушаване на бунта — отвърна Уишарт. — При Стърлинг бяха с войската на Джон де Варен, но след победата на Уолъс напуснали компанията на графа по време на бягството му към границата и преминаха на наша страна.
— Уолъс доверява ли им се?
— Те се бият за същата кауза — отвърна рязко Уишарт.