Робърт видя как епископът прекоси поляната, за да поздрави новодошлите. Утре Уилям Уолъс щеше да стане най-могъщият човек в кралството. Уишарт беше прав — водачът на бунтовниците се биеше за същото, което искаха и Комъните — връщането на Джон Балиол. Тъкмо то щеше да провали плановете му.
— Нареди на хората да построят лагер — каза той на брат си, без да сваля очи от лорда на Баденох.
Когато Едуард кимна и се отдалечи, лорд-стюардът застана пред Робърт.
— Трябва да поговорим.
Надолу по течението реката минаваше през поредица от скалисти плата, преди да се излее в дълбоко, гладко езеро.
Робърт и лорд-стюардът застанаха върху една скала, надвиснала над него, а шумът на падащата вода заглушаваше разговора им и никой, минаващ по брега, не би го чул. Навсякъде между дърветата около трепкащите огньове се виждаха сенките на хора.
— Исках да говоря с теб още в Ървин — каза стюардът. Беше застанал в края на скалата срещу Робърт с лице, осветено от факлите. — Но събитията ни попречиха. Епископ Уишарт е прав. Постиженията на Уилям Уолъс са много по-големи от това, което е очаквал всеки от нас. Няма съмнение, че той заслужава титлата, с която ще го удостои утрешният съвет.
Робърт не отговори.
— Ала ние трябва да погледнем напред отвъд сегашните победи, когато стабилността на кралството ще може да бъде поддържана без сражения и кръвопролитие. — Джеймс явно подбираше внимателно думите си. — Разбирам ентусиазма на Уишарт, но през последните месеци се вглеждах дълго в бъдещето и тъкмо това ме безпокои повече от сегашните стратегии за войната и почитането на героите. Нашето бъдеще може да бъде осигурено само с крал на трона и наличие на негови наследници. — Той снижи още повече глас и Робърт трябваше да напряга слуха си, за да го чуе сред шума от падащата вода. — Никак не е сигурно, че крал Джон ще се върне някога на трона, колкото и Уилям и хората му да настояват пред Едуард и колкото и битки да спечелят. Като лорд-стюард на това кралство върху мен пада отговорността да предвидя тази възможност. — Той замълча за миг и изгледа Робърт. — Много хора, между които и аз, считаха дядо ти за най-подходящия кандидат. Предполагам, че Едуард също го е разбрал и се е уплашил, че той няма да бъде така отстъпчив като Балиол.
Робърт кимна.
Черните очи на Джеймс се вторачиха напрегнато в Робърт.
— Като се вглеждам в бъдещето, Робърт, виждам теб като човека, който може да запълни празнината, оставена от Балиол. Ти имаш кръвното право, а според мен и нужните добродетели.
След тези тържествени думи Робърт почувства, че го обзема облекчение. Въпреки онова, което беше свършил през последните месеци за осъществяване на амбицията си, той не можеше да заглуши гласовете на съмнението. Те продължаваха да звучат с резкия тон на баща му, който му казваше, че за него, един предател, е невъзможно да получи трона, че народът на Шотландия няма да го приеме и че най-вече той няма нито куража, нито волята да се изправи срещу крал Едуард. Щом като един толкова мъдър и опитен човек като Джеймс, чийто род бе служил на редица шотландски крале с престижния пост на лорд-стюард, вярваше в него, тогава това със сигурност беше възможно. Сред шума на падащата вода и сенките на дърветата, ограждащи ги от всички страни, почти чу гласа на дядо си да му казва, че това е възможно.
Робърт каза на стюарда за решението, което беше взел в Ървин.
— Знам, че ми предстои дълъг път — завърши той. — Камъкът на съдбата се държи в Уестминстър и не знам как да спечеля доверието на хората. — Той се поколеба. — А сега, когато Уолъс ще бъде посочен за пазител, опасявам се, че малките победи, които успях да извоювам на запад, няма кой знае колко да ми помогнат. Не мога да застана до Уолъс и да очаквам хората в кралството да ме уважават като него, независимо колко основателни са претенциите ми за трона.
Джеймс кимна, но вместо да се обезкуражи от голямото предизвикателство, той каза:
— Съгласен съм, че няма да е лесно. Не мога да видя пътя отпред, но имам идея как можем да започнем. На утрешния съвет можеш да направиш нещо, което ще накара всички присъстващи да забележат теб и верността ти към кралството.
60
Над поляната изгряващото слънце позлати върховете на ограждащите я борове. Паяжините украсяваха клоните като нанизи от малки перли. Долу мъжете се събираха и гласовете им заглушаваха птичия хор. По средата на поляната имаше каруца с няколко дървени стъпала отзад. На тази импровизирана платформа епископът на Глазгоу разговаряше с Джеймс Стюарт.