Крал Едуард остави част от войската си да ги чака и нареди останалите да продължат към имението на неговите съюзници, рицарите тамплиери в приората Листън, който се намираше на запад от града. Там армията се разположи на лагер край базата на ордена на кръстоносците, които подкрепяха кампанията на Едуард, за да чака изнервена и гладна запасите и да получи сведения от изпратените от краля съгледвачи за местоположението на противника. От овощните градини на приората събраха малко още неузрели ябълки, както и грах от една нива, останала неопожарена от шотландците, но нямаше нищо друго, което да добавят към намалените си дажби. Дните продължаваха да се точат, но корабите не се виждаха, а съгледвачите не носеха вести.
Разгневени от оскъдните дажби, уелсците протестираха, че конете на рицарите са хранени по-добре от тях. Изгладнели и почти обезумели от жажда мъже се боричкаха около локви с дъждовна вода и кльощави трупове на птици и зайци. Когато един кораб, спрял на крайбрежието заради бурята, най-после се добра до Лийт, товарът беше откаран с каруци на гладуващата войска, но се оказа, че е само вино. Без да му мисли много, кралят нареди съдържанието на буретата да бъде раздадено на недоволните пехотинци. Последвалото сбиване между пияни уелсци и английски войници прерасна в бунт, в който загинаха над сто души. Това, което беше започнало като решителен поход на север, за да се намери и унищожи противникът, се превърна в жестока и изтощителна борба за оцеляване.
Най-накрая, когато изглеждаше, че английската армия ще загине на полето или ще се самоунищожи, под радостните възгласи на войниците от Лийт в лагера пристигнаха каруци, натоварени с жито, месо и бира. По-късно през същия ден, когато стомасите бяха пълни и настроението приповдигнато, пристигна отряд, воден от граф Патрик от Дънбар и граф Ангъс. Двамата шотландци, останали верни на Едуард, донесоха сведения за местоположението на противника. Уолъс и войската му се намираха само на десет мили от лагера, близо до град Фолкърк.
Хъмфри се загледа напред, покрай хората на баща си, и видя знамето на краля да се издига високо в бледата зора — три лъва на червен фон. Начело на авангарда бяха Едуард и рицарите му. Миналата нощ, след като напусна приората Листън, английската армия се разположи на лагер на голото поле. Кралят, който легна да спи на земята заедно с останалите мъже, беше стъпкан в тъмното от бойния си кон Беярд, който му счупи две ребра. Новината за това се разпространи бързо и хората се разтревожиха. Обаче кралят не обърна внимание на притесненията им и след като пажът му го облече в тясна ризница, той се качи на коня пред възхитените погледи на наобиколилите го войници. Хъмфри забеляза колко вдървено стои Едуард на седлото и как се изкриви от болка лицето му, когато Беярд препусна по неравния терен, но беше ясно, че нищо не може да отклони краля от целта.
Зад авангарда яздеха графовете със свитите си. Подире им сър Джон де Варен оставаше някак незабележим. Понеже Кресингам беше мъртъв, гневът на краля се стовари с цялата си сила върху унизения от поражението при Стърлинг граф. След графовете яздеха петдесет тамплиери с червени кръстове върху белите мантии. Зад тях бяха стрелците: мъже с арбалети от Гаскония, ловци от Шърудската гора и стрелци с дълги лъкове от Уелс. Следваше огромна колона от каруци, теглени от товарни коне. Колелата им трополяха по твърдата земя. В ариергарда бяха над двадесет и пет хиляди пехотинци, проточили се в безкрайни колони.
Това беше огромна армия, каквато Хъмфри не беше виждал дотогава. Тя се проточваше зад него надалеч с понесените от хората знамена и копия, изпълваше го с гордост и го караше да вдигне по-високо щита с дракона. Страхът, че те дори няма да останат живи, за да срещнат шотландците на бойното поле, беше отминал, заменен от твърда решителност. Бунтът беше оставил неприятен вкус в устата на всички, особено на Хъмфри, който се обвиняваше, че се е доверил на човек, оказал се най-големият предател. Беше мислил дали ще срещне бившия си приятел на бойното поле, но според получените сведения от графа на Дънбар Робърт Брус се беше оттеглил в базата си в Еър. Хъмфри беше изненадан от отсъствието му, защото се говореше, че повечето шотландски благородници са във войската на Уолъс, включително Комъните, които кралят особено искаше да залови, защото ги беше освободил, а те му благодаряха с предателство. Въпреки всичко, ако победяха днес, нямаше да мине много време и останалите, които се бяха опълчили срещу краля, щяха да си получат заслуженото, включително и Робърт Брус.