Следващата стая беше най-голямата от трите, на които беше разделена залата. Залата се простря пред очите му, замъглена от запалените свещи. Имаше пейка и маса, където той се хранеше, а в изграденото от глина огнище гореше огън. Под изцапаните му с кал ботуши зашумоля блатен тъжник, с който пръстеният под беше застлан като с ухаен килим. На закачалката висяха дрехи, негови и на Катрин. В няколко сандъка беше прибрана бронята му, а мечът му висеше между две подпори, забити в стената. На масата имаше гледжосана синя кана, две чаши и остатъци от ядене, които не бяха там, когато беше излязъл сутринта. Пламъците на полуразтопените остатъци от свещи трептяха. Робърт огледа познатата му обстановка, но в този миг отново чу слаб вик и погледът му се насочи към леглото до стената в далечния край на стаята. Беше скрито от тънки завеси, които висяха от една греда отгоре. Блатният тъжник заглуши стъпките му, когато прекоси стаята. Стигнал до леглото, Робърт хвана завесите и ги разтвори.
Видя първо Катрин. Беше гола, зачервеното й лице беше вдигнато нагоре към тавана, а очите й бяха затворени. Под нея лежеше мъж, стиснал здраво разкрачените й бедра. Като чу дръпването на завесите, Катрин рязко отвори очи. Леко разтворената й от удоволствие уста рязко се отвори от ужас и тя се отскубна от мъжа, който се обърна и изруга, когато видя Робърт, застанал над леглото. Катрин се дръпна назад, сграбчила смачканата ленена завивка, за да прикрие голотата си. Мъжът, в когото Робърт разпозна местен младеж, нает от него да работи по защитата на града, се претърколи през леглото и взе гащите си, хвърлени на пода. Беше на не повече от осемнадесет години, със свежо и гладко лице. Мъжкото му достойнство, което стърчеше гордо изправено и лъскаво, вече беше започнало да спада между краката. Намъкна гащите си и завърза връвта около тесния си кръст под погледа на безмълвния Робърт. Чуваше се ускореното дишане на Катрин. Тя бързо премести поглед от Робърт към мястото, където стоеше Александър.
Забелязал омразата в очите й, Робърт се обърна. Беше забравил, че лордът е зад него заедно с Кристофър.
— Ти си знаел. — Гласът му беше равен и странно спокоен.
— Съжалявам, приятелю. — Строгият поглед на Александър се прехвърли върху Катрин, чието лице беше изкривено от злоба. — Но трябваше сам да се увериш.
— Ах ти, змия такава! — изсъска тя. — Шпионирал си ме, така ли?
Като видя нещо смачкано да виси от края на леглото, Робърт се наведе и го вдигна. Беше една от роклите на Катрин. С изрязано дълбоко деколте и тясна като всичките й други рокли. Той й я подхвърли.
— Покрий се.
— Робърт, моля те! — прошепна с променен тон тя.
Той се обърна, докато Катрин намъкваше роклята, а тя продължи с умоляващ тон:
— Моля те. — Смъкна надолу полата на роклята, заобиколи леглото и застана пред него. — Чувствах се самотна. Непрекъснато те няма. Не се интересуваш от мен, а само от хората си. — Тя докосна плахо ръката му.
— Махай се!
Ръката й стисна по-здраво неговата.
— Робърт, моля те, аз…
— Казах да се махнеш.
— Аз съм бременна — внезапно изхълца тя.
— Бременна? — Тонът му беше леденостуден. — И с чие копеле?
Катрин пребледня и лицето й стана сурово.
— Кой ще се грижи за дъщеря ти? — Тя погледна Джудит, застанала на прага с Марджори в ръце. — Не мислиш, че тя ще може да се справи, нали? Детето щеше да падне, ако не бях аз да го хвана!
— Дъщеря ми вече не е твоя грижа.
— А аз къде ще отида? Как ще оцелея?
— Сигурен съм, че ще можеш да упражняваш занаята си в повечето градове.
Катрин го изгледа. Преглътна с мъка, обърна се и дръпна наметалото си от дрехите на закачалката. Дишайки тежко, намъкна обувки на босите си крака, после взе няколко свои вещи и ги напъха в една кожена торба. Робърт не я спря. Младежът продължаваше да стои, подпрян на стената до леглото. Беше навлякъл туниката си и като че ли оглеждаше стаята, търсейки друг изход, откъдето да се измъкне.
Катрин мина покрай Александър и се отправи към вратата.