— Иди да пикаеш в шахтата, Боли.
Стражът погледна през рамо.
— Лордът замина. Тук няма кой да ме види.
— Освен ние — рече другият. — А дори жена ти не иска да види сбръчкания ти чеп.
Боли прати една псувня по адрес на ухилените си другари и продължи да се облекчава в рова. Жълтата струйка потече по един от коловете, спря се за миг в една вдлъбнатина в дървото и продължи надолу. Горещата течност обля ръцете на един от мъжете, подпрял се на стълба. Той вдигна нагоре глава. Боли тъкмо си закопчаваше гащите, когато се чу слабо трополене. Погледна по посока на коларския път, който водеше от подвижния мост към гората, и видя, че от мъглата се показват две фигури. Другарите му също ги бяха видели. Всички притихнаха и посегнаха към дръжките на мечовете си. Боли премигна в здрача, когато трополенето се усили. След миг си даде сметка, че двамата мъже търкаляха буре.
— Стой! — извика той, оправи връхната си дреха и излезе напред да ги посрещне. Кимна с глава към бурето. — Какво има вътре?
— Най-хубавата медовина, каквато правят отсам Солуей — отвърна единият от мъжете и спря в края на подвижния мост. — Нашият господар дойде за пазара в Буитъл, но ни изпрати с този подарък за лорд Джон Балиол. Ако негова светлост я хареса, господарят ни може да докара и още на разумна цена.
— Сър Джон не е тук. — Боли се приближи към бурето и го огледа.
— Какво е това? — провикна се един от другите пазачи и тръгна към тях по моста с ръка върху дръжката на меча.
— Медовина за сър Джон.
— А за нас няма ли?
Боли погледна търговците и се ухили.
— Ами ще трябва да я опитам, за да се уверя, че е добра.
Той откачи една зацапана глинена чаша от колана си, близо до дръжката на меча.
— И гледай да сипеш като за лорда.
Търговецът взе чашата, а другият изправи бурето. Наведе се и опипа запушалката. В това време на няколко стъпки по-нататък в края на моста се показа една мръсна ръка и се хвана за дъските. Внезапно търговецът се изправи. Замахна рязко и стовари юмрука си заедно с чашата в лицето на пазача. Тя се счупи в челюстта на Боли и парче от нея се заби в бузата му. Боли падна на една страна и от бузата и устните му бликна кръв. Другият страж извика и побягна, а другарят на търговеца вдигна крак и под туниката му проблесна металът на бронята му. Ритна силно бурето. Дървото се разцепи под ботуша му, той пъхна ръце в отвора и оттам се показа валмо агнешка вълна, от която извади два къси меча. Подхвърли единия на другаря си тъкмо в момента, в който съвзелият се Боли измъкна своя меч и изрева от гняв и болка. Двамата се нахвърлиха един върху друг и в този момент се чуха още викове. Останалите пазачи бяха забелязали фигурите, които се прехвърляха през края на моста. Първият мъж имаше нож между зъбите. Един от пазачите се втурна към него, но той се претърколи по дъските, стиснал ножа в ръка. Пазачът посегна да забие меча си в него, но мъжът отскочи встрани и замахна с ножа отзад зад коляното му, за да отреже ремъците, които придържаха наколенниците на бронята. Стражът нададе вик и падна, а нападателят му замахна отново с ножа и го заби в окото му. Пазачът се срина на земята и тялото му се сгърчи в конвулсии. Нападателят погледна надолу по моста, видя, че и останалите се бяха прехвърлили върху него, а по-нататък двамата с бурето продължаваха да се бият. Нямаше време да посегне към оръжията, защото отгоре му връхлетя друг страж. Избегна, снишавайки се, първия удар, но при втория мечът на стража се заби в корема му. Дебелата подплата на туниката му пое част от удара, но мъжът политна силно назад. Кракът му увисна във въздуха и той полетя в рова.
Боли, от чиято буза продължаваше да тече кръв там, където се беше забило парчето глина, нададе силен рев и замахна с меча срещу мъжа, който го беше ранил. Мъжът отби удара, а с другата ръка удари силно Боли по бузата, забивайки парчето още по-дълбоко. Боли извика и се опита да отскочи назад, а нападателят се хвърли напред срещу него, използвайки тежестта си. Блъсна го със свободната си ръка и събори окървавения пазач в рова. Докато другарите му продължаваха да се сражават, мъжът приклекна до разбитото буре и измъкна още къси мечове от вълната вътре. Втурна се по моста към другите, които бяха въоръжени само с ножове и не можеха да се защитават успешно срещу широките мечове на пазачите. Двама вече бяха убити. Обаче сега, когато другарите му отстъпиха назад, за да вземат оръжията от него, силите се изравниха. Щом нападателите се прегрупираха и отново се втурнаха в атака, чу се звън на камбана. Тупурдията беше разбудила останалите стражи на замъка. От бойниците полетяха стрели. Една се заби в земята зад мъжа, който донесе оръжията на другарите си, а сега тичаше с всички сили по моста. Заобикаляйки един мъртъв пазач, той стигна до портите тъкмо в мига, когато един от защитниците се втурна напред да го посрещне. Инерцията, която беше набрал, го изправи точно пред върха на меча на нападателя. Острието проби туниката и подплатата и проникна в меката плът на корема.