— След време ще отбележим това, както подобава — увери го Едуард, — тъй като засега ще се върна в Англия. Не можем да продължим нататък без продоволствие. Шотландците са много отслабени от поражението при Фолкърк и аз ще се върна скоро за избягалите предатели. Дотогава, сър Хъмфри, искам да препуснеш на юг с хората си към Анандейл. Разруши замъка при Лохмейбън и изгори всяко селище, през което минеш. Не искам да остане камък върху камък от това проклето място.
Хъмфри се поклони.
— Както заповядате, кралю.
Едуард и рицарите излязоха навън сред все още задимения въздух, оставяйки изправения на задни крака червен лъв на Шотландия зад гърба си.
Трите кораба се носеха на север през черните като мастило води на Ламанша под безлунно небе. На мачтите се развяваха черни платна и само скърцането на дъските в ритмичния плясък на греблата издаваше присъствието им. Два от корабите бяха бойни галери, дълги и стройни, всяка с по осемдесет гребци. Третият беше голям търговски кораб, по-широк и заоблен, управляван от две гребла на кърмата. От такелажа високо над палубата се чуха три пронизителни изсвирвания.
Когато чу звука, капитанът премина на левия борд. Загледа се в мрачното развълнувано море пред себе си. По дължината на тъмния хоризонт забеляза редица от едва-едва светещи точки.
— Капитан Пиетро!
Капитанът се обърна и видя Лука, един от старшите моряци в екипажа. В тъмнината лицето му не се виждаше ясно.
— По цялата дължина на хоризонта се виждат кораби, сър. Едва ли ще можем да минем незабелязани през английската блокада.
Пиетро кимна.
— Иди и му кажи.
Два часа по-късно, когато морето от черно стана синьо, трите кораба приближиха блокадата. Застанали на голямо разстояние един от друг, корабите се поклащаха на котва, но беше очевидно, че нищо по-голямо от рибарски съд не може да мине покрай тях, без да го видят. Въпреки това те се приближиха твърде много, преди да бъдат забелязани.
Корабът, който изникна пред тях, беше тромав английски ког — рибарска лодка с една дебела мачта и ниска дървена кула на носа. От върха на кулата се подаваше силуетът на каменохвъргачка, а от бушприта на носа стърчеше като протегнат юмрук таран с железен връх. Когато трите галери бяха открити, над водата се разнесоха силни викове и по бордовете се появиха хора, осветени от фенери, с готови за стрелба арбалети в ръце. Пиетро заповяда на екипажа да забави скоростта и командата беше предадена на бойните галери. Гребците налегнаха веслата, корабите се приближиха плътно един до друг, а котвите бяха прехвърлени през бордовете и потънаха в морските глъбини. Екипажът на английския ког хвърли въжета към първата галера и със скърцане се изравни с нея.
Пиетро застана край борда заедно с Лука да наблюдава как английските моряци се качват на галерата. Някои бяха въоръжени с мечове, други с арбалети, а трети носеха фенери. Един от тях беше облечен по-добре от другите в туника, поръбена със златист брокат. Пиетро реши, че вероятно това е капитанът. Той поговори с командира на галерата, докато хората му огледат екипажа и кораба. Не след дълго с помощта на закрепени между двата съда дъски англичаните започнаха да се качват на търговския кораб.
Пиетро посрещна капитана, който скочи на палубата заедно с двама мъже с арбалети в ръце. Вдигна ръце, за да покаже, че е с мирни намерения.
— Навлезли сте в английски води и по заповед на крал Едуард подлежите на инспекция. — Капитанът посочи с глава бойната галера. — Ескортът ви ми каза, че сте отплавали от Генуа. — През това време през борда се прехвърлиха още войници и се пръснаха между пейките, а гребците на Пиетро неспокойно се размърдаха. — Доста дълъг път, нали?
Пиетро пътуваше по трудния път от Генуа до Брюж и Доувър от десет години и разбираше достатъчно английски, за да усети подтекста в думите на човека. След кратка пауза той отговори. Акцентът му накара капитана да се намръщи, за да го разбере.
— Дълъг, да. Но по-сигурен за ценния товар.
Английският капитан огледа кораба и погледът му се спря на отвора, който водеше към долната палуба.
— Какъв е товарът?
— Хартия — отвърна Пиетро. — От фабрика в планината извън града ни. Трябва да я закараме във вашето пристанище Доувър.