Робърт я пое.
Уилям Уолъс кимна. Обърна се и тръгна между вековните дървета сред падащите навсякъде около него листа.
Изминаха четири дни, откакто Уолъс се беше отказал от поста пазител на Шотландия. През това време спорът кой да го замести продължи да се разгорещява. В лагера в Селкъркската гора пристигаха още групи от хора, откликнали на призива за свикване на събранието. Всички се включиха в дебатите.
Ден след заминаването на Уолъс Джеймс Стюарт направи предложение за избирането на Робърт. Някои начело с Джон, Гартнет и Александър го подкрепиха. Заедно с лорд-стюарда двамата графове и лордът образуваха мощна група, готова да гласува в полза на Робърт. Но това не спря други мъже да оспорват предложението или да представят кандидатурите си. Онези, които продължаваха да настояват за избирането на Джеймс и Уишарт, бяха много повече.
В късния следобед на четвъртия ден лорд-стюардът се изправи пред събранието да изложи последните си доводи за избирането на Робърт. Мъжете отпред седяха върху тревата или върху стърчащи пънове, а останалите се бяха разпръснали в кръг между дърветата, заобикалящи поляната. Гласът на лорд-стюарда се извиси над смълчаните редици. Той им напомни, че през последните шестнадесет месеца Робърт вече на няколко пъти беше доказвал, че е твърд привърженик на освобождаването на Шотландия от игото на крал Едуард. Подобно на Уолъс и Мъри преди него младият граф на Карик беше вдигнал високо знамето на бунта, като освободи Еършър от властта на Хенри Пърси и беше прогонил английските гарнизони. Събра вярна дружина за каузата си и доказа, че е смел и справедлив командир. Неговият меч беше поставен на рамото на Уолъс, за да бъде посветен техният герой за рицар.
— Освен това — продължи стюардът, поглеждайки към застаналия сред хората си Робърт — той загуби много, заставайки зад тази кауза. Като скъса с баща си, сър Робърт трябваше да понесе семейството му да загуби едно богато наследство. Изправяйки се срещу хората на краля, той си навлече гнева на Едуард и трябваше да понесе опожаряването на земите на клана Брус в Анандейл неведнъж, а два пъти. Научихме, че отправяйки се на юг, кралят заповядал да бъде разрушен Лохмейбън.
Робърт стисна юмруци от силните чувства, които предизвикаха у него думите на стюарда. Едва когато преди седмица навлезе в Селкъркската гора, беше научил за бедата, сполетяла Лохмейбън. Степента на опустошението още не му беше известна, но имаше много слухове за опожарени градове и безразборно избити мъже и жени. В тези откъслечни сведения непрекъснато се повтаряше едно име — Бун. Опустошаването на фамилните му земи от ръката на бившия му приятел подлудяваше Робърт. Именията може и да се водеха все още на името на баща му, но той се съмняваше, че крал Едуард изобщо се беше сетил за стария лорд, оттеглил се в Англия. Не, нападението беше извършено единствено заради него, за да бъде нанесен ударът там, където ще го заболи най-много.
— Дядото на сър Робърт беше един от най-великите благородници на земята ни — продължи Джеймс. — Безстрашен кръстоносец и едновременно с това обичаше мира. Двама от кралете ни го удостоиха с доверието си. Внукът му притежава същите добродетели, които според мен ще го направят най-подходящия човек, който да води кралството ни в нашата продължаваща борба.
Когато лорд-стюардът свърши, Робърт забеляза как тълпата се размърда. Някои кимаха замислени или в знак на съгласие, други се навеждаха към съседите си, за да им кажат нещо на ухото, трети поклатиха глави. Беше невъзможно да се каже какво щеше да реши гласуването.
Уишарт застана в средата. Месестото му лице беше мрачно, но решително. Може би се беше борил Уолъс да остане на поста, но след като вече нямаше такава надежда, очевидно смяташе да участва не по-малко енергично от лорд-стюарда в избирането на нов пазител, макар още да не беше изразил предпочитанията си.
— Чухме изказвания за и против кандидатурата на сър Робърт. Предлагам да се съберем отново след час, за да направим нашия…
Между дърветата се чуха викове и подрънкване на юзди. Епископ Уишарт се обърна намръщен заради прекъсването. Другите също извърнаха глави. Робърт също се обърна и видя да се приближават група конници. Конете бяха изпръскани с кал, а ноздрите им се бяха разширили от бързото препускане. Погледът на Робърт се спря на слаб, млад мъж с провиснала черна коса и остри черти на лицето, който яздеше начело на групата. Беше Джон Комън, син на лорда на Баденох. С него имаше трийсетина мъже с различни гербове на туниките и щитовете. Много от тях бяха украсени с три бели пшенични класа на червен фон, а други — с белия лъв на Галоуей. Робърт забеляза сред тях Дънегол Макдуъл. Като видя враговете си, безпокойството му се засили. Забеляза, че изражението на лорд-стюарда също стана загрижено.