В това време в далечината, над гората, надвиснала над пътя за Роксбърг, в синьото небе полетяха една сред друга три стрели.
От другата страна на пътя, дълбоко в зелената сянка на дърветата, от дебелите клони на един планински бряст се чу остро изсвирване. Чул звука, Робърт се изправи и сънливостта му изчезна. Видя човека на дървото над него да маха с ръка и разбра, че е време. Даде знак и хората, разположили се на земята, допиха на един дъх чашите си с бира и прекратиха разговорите. Скочиха на крака и се отправиха към мястото, където бяха вързани конете им. Двама спряха да се изпикаят сред храстите, докато оръженосците отвързваха юздите на конете. Притихналите в спокойния следобед птици зацвърчаха в дърветата от внезапното раздвижване в лагера.
Робърт се запъти към Хънтър и наложи шлема си. Чу в далечината тревожното цвилене на коне откъм лагера на Комън.
— Тези селяндури не могат ли поне да си държат устата затворена? — възмути се Едуард. Метна се на седлото и измъкна меча си.
— Англичаните ще ни чуят от миля разстояние — изръмжа Александър.
Робърт сложи крак в стремето и се метна на коня редом с тях. До ушите му достигна слабото трополене на колелата на каруците. И друг път беше пътувал с обоз и знаеше какъв шум вдигат колите по твърдата земя.
— Няма да чуят заради шума от каруците — каза им той, придърпа с една ръка юздата на Хънтър и изтегли меча си с другата. — Ако е рекъл Бог, така няма да ни забележат почти докато нападнем. — Срита Хънтър в хълбоците и го подкара напред.
Хората му се разпръснаха в редица между дърветата. Уловил погледа му, Джон от Атъл се усмихна мрачно и изтегли меча си от ножницата. Зачакаха, застанали един до друг, като дишаха тежко през визьорите на шлемовете.
Шумът от колелата на каруците започна да се чува по-наблизо, примесен с глухото трополене на много копита. Робърт вече не чуваше цвиленето на конете откъм страната на Комън. Загърбил всякакви други мисли, насочи вниманието се само в една точка като стрелец с лък, който се прицелва. До него бяха рицарите и шуреите му, а оръженосците и групата пеши войници стояха зад тях с къси мечове и секири в ръце. Нес изглеждаше нервен, но беше извадил меча си, готов да последва Робърт и в ада, ако се наложи. Плътно зад него беше Уолтър. Наблюдаващият оръженосец, който имаше за задача да прецени за колко време след подаването на сигнала обозът ще бъде при тях, се смъкна от дървото и кимна.