Робърт побутна Хънтър да продължи напред, а хората му го последваха и се разпръснаха. Навели глави под провисналите клони, рицарите държаха изкъсо юздите на конете. Някои животни вирнаха възбудени глави, усетили напрежението на стопаните си, но те не ги изпускаха от контрол. Робърт препусна с Хънтър в тръс между дърветата и другите направиха същото. Гората се изпълни с грохота от колелата на каруците и копитата. Когато дърветата оредяха, мъжете сръгаха конете в хълбоците и препуснаха в галоп. Извиваха се клони, чупеха се вейки, изтръгваха се храсти. Слънчевите лъчи проблясваха през листата. Очите и ноздрите на конете се разшириха. Нападателите видяха през дърветата да се показват силуети на каруци и ярките цветове на туники.
Когато изскочиха от гората и се понесоха с грохот към обоза, Робърт изрева:
— За Шотландия!
Като ги видяха да се приближават, англичаните обърнаха рязко конете си, нададоха силни викове и измъкнаха мечовете от ножниците. Пешите войници с червения кръст на Свети Джордж на туниките измъкнаха оръжията си и се струпаха около колите, готови да защитават ценния товар. Товарните коне, впрегнати в десет каруци, натоварени със сандъци, чували и бурета, зацвилиха уплашени, а кочияшите се помъчиха да ги успокоят. Дружината на Робърт налетя стремително от дясната им страна. Рицарите пришпорваха яростно конете, за да изкачат лекия наклон, който ги извеждаше на пътя.
Робърт се насочи право към един рицар в началото на обоза, облечен в черно, със син кръст на щита. Замахна с меча и стоманата проблесна на светлината на залязващото слънце. Рицарят вдигна щита си и мечът на Робърт се стовари с трясък върху дървото. Човекът не беше имал време да спусне визьора на шлема си. Видя се как беше стиснал решително зъби. Отби меча на Робърт и на свой ред се опита да го промуши отстрани със своя. Острието на меча се плъзна по щита на Робърт и направи резка през червения орнамент. Рицарят плю през зъби и замахна отново. Мечът му срещна оръжието на Робърт във въздуха, последва звън на стомана, но почти не се чу сред шума наоколо. Робърт натисна меча на противника си напред и надолу, последва стържене на метал в метал. Конете им се сблъскаха, скърцайки със зъби. Когато напречният предпазител на меча му опря в меча на рицаря, Робърт го изви и отби оръжието му, с което наруши равновесието на мъжа. Преди рицарят да успее да се изправи, Робърт се отдръпна рязко назад, измъкна крака си от стремето и му нанесе силен ритник отстрани. Все още наведен върху седлото, рицарят с вик падна на една страна, при което повлече встрани и главата на коня, и юздите. Рицарят се сгромоляса на земята и бронята му издрънча, в това време конят му се отскубна, изправи се на задни крака и зарита във въздуха. Едно от железните му копита попадна във врата на Хънтър и конят се препъна, цвилейки от болка. Робърт, който още не беше успял да сложи крака си в стремето, полетя напред през главата на животното. Строполи се на земята и се претърколи тъкмо навреме, за да не бъде стъпкан от един товарен кон. Пое рязко въздух и сграбчи меча си, паднал в праха на пътя. В този момент рицарят, който беше успял да се изправи на крака, тръгна ръмжейки срещу него. От носа му обилно течеше кръв. Робърт се озърна за миг и видя, че по цялата дължина на пътя цари пълна бъркотия. Хората му се бяха вкопчили в яростна схватка с англичаните. За част от секундата с изумление осъзна, че от лявата страна на обоза Комън и дружината му не се виждаха никъде. Противникът му се нахвърли срещу него и той гневно замахна с меча, за да посрещне удара.
Схватката беше ожесточена. Първоначалният елемент на изненадата, който беше дал предимство на шотландците, вече беше без значение. Англичаните бързо се окопитиха и сега оказваха решителна съпротива. Рицарите си нанасяха тежки удари с мечовете, конете им се блъскаха в тясното пространство. Вкопчили се един в друг пеши войници си нанасяха безмилостни удари, а други се търкаляха на земята, тъпчеха се пръсти, удряха се челюсти с дръжките на мечовете, забиваха се кинжали в гърла и ребра. Навсякъде шуртеше кръв, цвилеха коне. Хората на Робърт се биеха с ожесточение, но без отряда на Комън противникът имаше числено превъзходство. След малко картината на боя започна да се променя. Някои от шотландските рицари бяха принудени да се сражават срещу двама души наведнъж. Джон от Атъл надаваше яростни викове през шлема си, докато се сражаваше с един рицар и едновременно отбиваше атаките на пехотинец. Един от английските рицари извика на кочияша на първата каруца да си пробие път и да се насочи към замъка. Подчинявайки се на заповедта, човекът изплющя с камшика върху гърбовете на конете, те се втурнаха напред и каруцата се понесе по неравния път към Роксбърг.