— Можеше да поставиш на пост по-опитен наблюдател — каза студено Александър Ситън. — Ако твоят човек беше огледал по-внимателно поста си, щеше да види гнездото и да избере друга позиция.
— Фъргъс плати за грешката си с живота си — отвърна гневно Комън.
— Както и дузина от моите хора — каза Робърт, без да сваля очи от своя колега пазител.
— Според мен трябва да признаем, че никой няма вина за провала на атаката — рече с твърд глас Джеймс. Лорд-стюардът явно беше отегчен от спора, който продължаваше вече почти час, без да се стигне до решение.
— Не съм съгласен, лорд-стюард — обади се застаналият до Комън Дънегол Макдуъл. — Ако бяхме постъпили така, както предлагахме сър Джон и аз, и нападнехме английските каруци с провизии по-надолу по пътя, тогава дори и да ни беше сполетяло същото нещастие, щяхме да имаме време да ги преследваме. Обаче бяхме много близо до стените на Роксбърг, за да рискуваме. — Той изгледа Робърт. — Това беше обяснено на Брус, но отказваше да се бие, ако не приемехме неговия план. Нямахме друг избор и се съгласихме.
— Лъжеш, кучи син такъв! — изрева Едуард, пристъпи към Макдуъл и посегна към меча си, но ръката му остана във въздуха.
Видял взривоопасната атмосфера след провала на атаката, лорд-стюардът беше наредил да не се внася оръжие в залата, където беше свикано събранието.
Робърт се изправи пред Едуард и така яростно го изгледа, че той отстъпи назад, но продължи да стиска зъби и да гледа заплашително Макдуъл, който беше готов да се бие. В спора се намесиха и други и започнаха да си разменят обиди. Отвън светкавиците продължаваха да проблясват почти непрекъснато.
— Настоявам Робърт Брус да бъде свален от поста! — извиси глас над общата глъчка Макдуъл. — Не става за пазител!
Много хора около него бурно изразиха съгласието си.
Обаче най-силен беше гласът на Гилбърт де ла Хей. Откритото лице на лорда, оградено от кичури руса коса, беше строго.
— Според мен стана ясно, че сър Робърт и сър Джон не могат да работят заедно в полза на кралството. Мисля, че трябва да се свържем със сър Уилям Уолъс и да го помолим да се върне. Знаем, че примирието между Англия и Франция не включва Шотландия — каза той и погледна Ламбъртън, който мълчеше. — От каква полза ни е сър Уилям сега в чуждия двор? Хайде да го извикаме у дома, където е нужен. През новата година англичаните ще дойдат за нас. Трябва да се изправим единни срещу тях.
— Тъкмо заради това примирие сър Уилям се налага да остане там, където е — отвърна Джеймс. — Ако искаме да осигурим чужда подкрепа за каузата ни, трябва да поддържаме силно присъствие в чужбина. Съюзите могат да се променят, всички сме го виждали. Не трябва да губим надежда. Не още.
Джон Комън, изглежда, дори не чу какво си казаха двамата. Продължаваше да гледа Робърт с очи, пълни с омраза.
— Съгласен съм с Макдуъл. Брус трябва да бъде сменен. Заради неговия безразсъден план загубихме не само хора. Той позволи на англичаните да доставят половината провизии на гарнизона в Роксбърг. Сега ще издържат по-дълго обсадата, може би дори докато на север дойде крал Едуард, за да им помогне. Кой знае — продължи той, повишавайки глас срещу презрителните подвиквания на хората на Робърт, — може пък нарочно да е искал нападението ни да се провали? Може да е искал да помогне на гарнизона, та неговият стар съюзник крал Едуард да има база, от която да предприеме следващото си нахлуване в кралството ни?
Сред врявата, с която бяха посрещнати тези думи, отекна гласът на Робърт:
— Твоите безпочвени твърдения не могат да прикрият собствените ти амбиции, Джон. Искаш аз да си отида, за да можеш ти да поемеш контрол. — Гласът му, макар и силен, беше спокоен, но вътрешно най-много от всичко му се искаше да се хвърли върху човека пред него, който с възмутителните си обвинения омаловажаваше смъртта на достойните мъже, загинали в атаката, сред които беше и Уолтър. — Повдига ми се от това, че можеш да кажеш нещо толкова абсурдно, за да се добереш на всяка цена до властта за сметка на кралството ни.
— Абсурдно? — извика Джон, хващайки се за думата. — Наистина ли е толкова абсурдно, че те обвинявам в такова нещо, когато ти принадлежеше към кралския елит, свързан с неговата кауза с ненарушима клетва? Клетва, чието нарушаване се наказва със смърт?