При приближаването му човекът рязко вдигна глава.
Гневното изражение на лицето му се смени с облекчение.
— Братко! — извика той, изправи се и протегна ръце за поздрав. — Благодаря на Бога, че си получил писмото ми. — Отпрати с ръка монаха, който продължаваше да се суети наоколо, а после отново се обърна към Комън и се вгледа одобрително в бронята, която се показваше под плаща му, извезан с герба на Червените Комъни — три бели житни класа на червен фон. — Ти внасяш бодрост в измъчения ми мозък.
Забелязал нетърпението в очите на Джон Балиол, Комън усети да го обзема възмущение. Беше му трудно да го потисне дори и когато прие прегръдката на шурея си. Поглеждайки над рамото на Балиол, вниманието му беше привлечено от олтара. Осветено от свещите, точно под стройната статуя на Девата имаше ковчеже от слонова кост. Когато го видя, възмущението му премина в гняв. Галоуей, на който Балиол щеше да стане пълновластен господар след смъртта на майка му, беше завладян от врагове, а тук този човек беше паднал на колене в уединението на този манастир и се молеше пред сърцето на мъртвия си баща. Ако Комън поставеше пръст върху фамилното родословно дърво и проследеше криволичещите линии обратно до латинското му минало, той също би могъл да претендира, че произхожда от кралската династия Канмор, само че не толкова пряко колкото Балиол. Колко хлъзгаво нещо е кръвта и колко произволно избира кого да издигне на власт. Отпъди тази мисъл. Червените Комъни винаги са се справяли добре, застанали зад трона. Кралят не беше нищо друго освен един инструмент, както казваше баща му. Те бяха музикантите.
Балиол проследи погледа на шурея си до ковчежето от слонова кост. Кимна мрачно, погрешно изтълкувал вниманието на Комън към него като израз на състрадание.
— Това беше първото нещо, което майка ми взе от Буитъл, когато тръгнахме. Все още всеки ден оставя място за него по време на вечеря. Като разпери ръце, за да обгърне дебелите колони, които образуваха поредица от сводове от двете страни на кораба на църквата, Балиол се извърна леко назад.
— Не е ли невероятно какво може да вдъхнови любовта? Майка ми построи този манастир в памет на баща ми. Казах й да погребе сърцето му тук, когато бъде завършен високият олтар, но тя не се съгласи да се раздели с това ковчеже до собствената си смърт, когато, както е наредила, ще бъде погребана заедно с него. Учудвам се на силата, която има една жена в залеза на живота си да построи нещо като това тук.
Отнесеният поглед на Балиол се спря на Комън и той бързо се върна към действителността.
— Мислиш ли, че те биха могли да го разрушат?
— Какво да разрушат? — попита Комън, който все още мислеше за ковчежето със затвореното в него сърце на доскорошния лорд на Галоуей.
— Това място — каза Балиол и започна да крачи напред-назад.
— Дали тези синове на блудници ще дойдат да ме потърсят тук?
Комън видя как Балиол зарови ръка в косата си, кестенява като на сестра му, за която се беше оженил преди единадесет години. Приликата свършваше дотук. Балиол не притежаваше нито чувствеността на сестра си, нито острия й ум. Според Комън жените от клана Балиол бяха надарени с не по-малко смелост от мъжете.
— Имаш ли сведения за местоположението им?
— Да, имам — отвърна мрачно Балиол. — Хората на Брус са завзели Буитъл.
Комън бавно запредъвква лошата новина. Нападенията на клана Брус срещу замъците в Уигтаун и Дъмфрис бяха нанесли удар по устоите, на които се крепеше властта на Комън в Югозападна Шотландия, но макар завладяването на тези две крепости да нарани гордостта на фамилията, то не навреди много на дългосрочните планове на Комъните.
— Откъде знаеш, че крепостта е паднала? В писмото си каза, че тръгваш за абатството Суийтхарт като предохранителна мярка, когато хората на Брус навлязоха в Галоуей.
— Уведоми ме синът на моя иконом. Оставих баща му в Буитъл заедно с един гарнизон, за да пази имуществото, което не можех да взема със себе си. При нападението икономът ми е бил убит от онова копеле граф Карик — процеди през зъби Балиол. — Заедно с осем души от хората ми. Осем!
— Кога е станало това? — продължи да разпитва Комън.
— Преди две седмици.
— И оттогава не си чул нищо за придвижванията на Брус, така ли?
— Доколкото успяхме да разберем, те са спрели в Буитъл.
Комън свъси замислен вежди.
— Синът на иконома ти още ли е тук?