— Да. Зачислих го в армията на Галоуей. Омразата срещу Брус ще го превърне в добър боец в часа на разплата, който ще настъпи.
— Искам да говоря с него.
Балиол последва Комън, когато той тръгна да излиза от църквата.
— Разбира се, но първо нека да помислим за настаняването на хората ти. Отвъд района на абатството има едно поле, където могат да си направят лагер. Ще накарам един от монасите да ти го покаже.
— Няма да е необходимо. С мен са само оръженосците ми.
Балиол спря като закован.
— Оръженосците? Тогава къде е армията ти?
Комън се обърна и го изгледа.
— Няма армия. Дойдох сам.
— Но нали в писмото си ти казах, че имам нужда от хора и мечове, за да спра настъплението на Брус? Васалите ми се разпръснаха, няма как да организирам съпротива. Как мога да се сражавам сам? — повиши гневно тон Балиол. — Разчитах на теб като на мой брат и като джустисиар на Галоуей. — Той разпери ръце. — Защо, за Бога, изобщо си дошъл тук?
— Остави ме да поговоря с този човек и ще ти кажа.
Балиол искаше да продължи да спори, но като видя непреклонното изражение на Комън, посочи към вратите на църквата.
— Ела тогава — рече троснато той. — Дънегол сигурно е на гроба на баща си. Едва ли го е напуснал.
Балиол премигна срещу светлината след мрака в църквата и поведе шурея си през манастира. Обедното слънце грееше безмилостно лицето му, подчертаваше сенките под очите, извивката на отпуснатите му устни и сипаничавите трапчинки по бузите, останали от детската болест. На тридесет и седем той беше с пет години по-млад от Комън, но изглеждаше по-стар заради нездравата си кожа и оредялата коса.
— Другите регенти знаят ли какво става в Галоуей? — попита ядосан Балиол. — Не ги ли е грижа?
— Съобщенията, които пристигаха в Единбург, бяха объркани, но сега всички в двореца знаят за нападението на клана Брус.
— Е, те и не са правили опит да го скрият — отвърна Балиол. — Чух, че са преминали през страната с развети знамена. — Стисна ръце в юмруци, докато минаваха през двора на манастира. Двама от работниците, които помагаха на монасите да се грижат за манастира, пръскаха с вода билките в градината, клюмнали заради юлското слънце. — Наистина изглежда, че искат цяла Шотландия да знае какво правят.
— Искат да те злепоставят — каза след кратко мълчание Комън. — Мисля, че това е мотивът зад нападенията им. Когато дойдоха първите съобщения, уплаших се, че от клана Брус са разкрили плана ни. Сега с падането на Буитъл съм сигурен в това. Този досадник Джеймс Стюарт има очи и уши навсякъде.
— Трябваше да сте по-предпазливи!
— Намерението ни да те поставим на трона не можеше да бъде пазено дълго в тайна — рече сърдито Комън. — Макар да признавам, че трябваше да сме по-добре подготвени да се противопоставим на онези, които биха ни се опълчили, ако разкритието беше станало по-късно.
— Лорд Анандейл не се бори за трона. Той обяви, че се бие заради Норвежката дева.
— Норвежката дева?
— Така наричат Маргарет, внучката на Александър. — Балиол изгледа свирепо шурея си. — Скоро всички ще гледат на него като на спасител, а на мен в най-добрия случай като на разбойник, а в най-лошия — като на предател, който е нарушил клетвата и възнамерява да открадне трона от едно дете! Може би загубих всичко, Джон!
— Не всичко е загубено, братко, и аз не бих се безпокоил за репутацията ти. Лорд Анандейл вреди много повече на собствената си репутация. С посегателствата си върху Галоуей кланът Брус заплашва да подкопае основите на цялото кралство. Правя нужното, така че нарастващото възмущение от тях да бъде използвано в наша изгода.
Балиол не отговори, а потъна в мрачно мълчание, докато преминаваха през покритата галерия в двора на манастира, която водеше до порта във външната стена. Отвъд нея се виждаха жълти ниви, съсипани от жегата. Въздухът беше пълен с насекоми, които бръмчаха на рояци около двамата мъже, докато вървяха през гробището зад извисилата се църква, чиито червени тухлени стени хвърляха сянка върху редиците дървени кръстове. Когато навлязоха по-навътре, Комън забеляза младеж, приклекнал до купчина прясно изкопана пръст. При приближаването им той се изправи.
— Господарю — каза младежът, поклони се на Балиол и погледна подозрително Комън, — изпълних задълженията си. Кълна се, че молитвите за баща ми не пречат на задълженията ми.
— Не съм тук, за да те наказвам — отвърна Балиол. — Този мъж е мой шурей. Това е сър Джон Комън, главен министър на Галоуей и лорд на Баденох. Иска да разговаря с теб.