Когато младежът погледна отново към него, Комън забеляза колко хлътнали са очите му. Изглеждаше така, като че ли не беше спал дни наред. Комън предположи, че е в края на юношеските си години. Даде знак на младия човек да го последва и се отдалечи от гроба.
— Дънегол, нали така?
— Да, сър, Дънегол Макдуъл.
— Разкажи ми за нападението срещу Буитъл, Дънегол.
Комън изслуша разказа на младежа. Отначало гласът му беше колеблив, но скоро стана по-ясен и по-силен, а накрая, когато описваше как баща му бе загинал от ръцете на граф Карик, направо трепереше от гняв.
— И ти дойде тук, за да кажеш на сър Джон какво е сполетяло Буитъл, така ли? — каза Комън, когато Дънегол свърши.
— Не веднага — отвърна той. — Останалите мъже, които бяха освободени, се отправиха към абатството Суийтхарт, за да информират сър Джон и лейди Дерворгила. Оставих тялото на баща ми на техните грижи и доброволно останах, за да наблюдавам замъка и да видя накъде ще се насочи Брус след това.
— Колко дълго престоя там?
— Десет дни.
— И през това време хората на Брус не са напускали Буитъл? — Комън се обърна към Балиол. — Когато войската на Брус завзе Уигтаун и Дъмфрис, разположи гарнизони и на двете места, остана там не повече от няколко дни и после продължи. Очевидно нещо ги е задържало в Буитъл.
— Пристигна един конник — каза бавно Дънегол, без да сваля очи от Комън. — Мисля, че беше на четвъртия ден след превземането на замъка. Можах да го видя добре от скривалището си в гората. Беше въведен веднага вътре. — Дънегол се поклони леко на Балиол. — Съжалявам, забравих да ви кажа това. — Той отново погледна гроба на баща си.
— Конникът имаше ли някакъв герб?
— Щитът му беше в златисто с лента на черни и бели квадрати.
— Гербът на клана Стюарт — сети се веднага Балиол. Комън потисна раздразнението си при това доказателство, че главният стюард е замесен по някакъв начин.
— Времето съвпада — рече троснато той. — Предполагам, че Брус са научили от този конник това, което останалите от нас в двореца вече знаем, и затова са спрели. — Той се отдръпна от стената и даде знак на Балиол да го последва. — Мисля, че битката свърши — рече той тихо, докато вървяха по неравната пътека между гробовете. — Засега. — Комън спря на известно разстояние от Дънегол и се обърна към Балиол: — Още не се е разчуло, но скоро и това ще стане. Затова дойдох. Исках лично да ти го кажа.
— Какво да ми кажеш?
— Кралицата е бременна, Джон.
Балиол остана като ударен от гръм. Комън продължи:
— Ще трябва да е заченала само седмици преди смъртта на Александър. Акушерката, която я прегледала, обяви, че е бременна в петия месец. Очевидно е имало симптоми и преди, но се предполагаше, че е от мъка след смъртта на краля.
— В такъв случай всичко е било напразно. Целият риск. Всичко е било напразно. — Балиол се вгледа с разкривено от мъка лице в Комън. — Загубих дома си, хората. Уважението!
— Нищо не е свършило — рече рязко Комън.
— Напротив. Това не е някакво бебе в чуждо кралство. Това дете ще бъде истинският наследник на краля!
— Да, но заради това дете, момче или момиче, докато стане пълнолетно, ще трябва да управлява регентски съвет. — Комън се взря в Балиол и принуди шурея си да го погледне. — Все още имаме време.
7
Робърт стисна здраво юздите и въпреки съпротивата на коня дръпна назад масивната глава на Желязната стъпка. Изруга животното с дума, на която го беше научило едно от момчетата, с които се обучаваше в Ирландия, и вдигна копието.
— Скъси юздите! — викна му Йотър.
Робърт тихо наруга и учителя със същата дума, но без да сваля очи от целта, заби пети в мускулестите хълбоци на бойния кон и Желязната стъпка се втурна по брега, бързо преминавайки в галоп. Момчето се наведе напред, за да влезе в тон с бесния ритъм. Отпред щитът, закрепен за въртящата се греда на стълба за стрелба по мишени, бързо се приближаваше. Торбата с пясък, която висеше в другия край на гредата, се издуваше в очакване на удара. Робърт рязко замахна напред с копието, но в последния миг усети остра болка в пръстите и мишената отиде встрани. Профуча покрай стълба, а копието му проби въздуха над щита.
Робърт дръпна рязко юздите на продължаващия да се носи в галоп Желязна стъпка и зави към морето. Днес то беше ведро синьо-зелено. Йотър продължаваше да крещи нарежданията си. Като натисна силно с крака стремената, Робърт се изпъна назад, накара коня рязко да спре и за малко да изхвърчи от седлото.