В средата на стаята пращеше огън, който хвърляше кръг кехлибарена светлина в мрака наоколо. Кучетата легнаха край пламъците с изплезени езици. Когато очите му свикнаха със светлината, Робърт видя, че в стаята е пълно с най-различни неща. От гредите над него висяха гърнета и тигани, които на места докосваха главата на жената. Между тях имаше снопове сушени билки и цветя. Робърт имаше чувството, че се намира някъде дълбоко под земята и гледа корените на растящи растения. От тези земни миризми главата му се замая. До далечната стена имаше сламеник с натрупани отгоре му кожи. Пред него по пода бяха разхвърляни черепи и кости. След като помисли малко, реши, че са от животни. Имаше гладки камъчета от морския бряг, инструменти от камък и дърво и двойка птици, чиито мъртви очи приличаха на малки мъниста. Най-изненадващо от всичко беше купчината книги, наредени една върху друга в един ъгъл до вързоп със свитъци пергамент. Някои от книгите очевидно бяха много стари, с оръфани подвързии. Робърт погледна жената, която остави мърдащата кесия върху една полица до няколко глинени гърнета и зловещо изглеждащи ножове. Приближи се заинтригуван към книгите. Заедно с братята и сестрите си беше научен да чете и пише, но това бяха умения, обикновено запазени за духовници, благородници и някои богати търговци. Жената не принадлежеше към никоя от тези групи. Но не се вместваше и в никоя друга група. Беше жена с имот и имущество, която живее сама в пущинака.
Тя се показа отново от тъмната част на стаята с табуретка в ръка, която постави пред огъня.
— Бриджид!
Робърт се стресна, когато купчината кожи върху сламеника се размърда и изпод тях се появи една фигура. Беше момичето, което той проследи дотук преди месеци. Тя се прозя и стана от леглото, а измачканата й сива рокля се спусна на вълни около нея. Големите й очи се вгледаха в него, пълни с изненада и любопитство.
— Седни — каза жената на Робърт и взе тоягата, — а ти ми донеси вода — нареди тя на момичето.
Когато той седна, момичето излезе навън, а жената застана пред полицата и започна да стрива с чукало цели шепи с билки. Разнесе се остра миризма. Момичето се върна с ведро, пълно с вода. Тънките й ръце се бяха изпънали под тежестта. Остави ведрото до огъня, а после отиде при старицата. Двете си прошепнаха нещо, което Робърт не можа да чуе. Погледна недоверчиво, когато момичето се приближи до него с парче ленено платно в ръка. Приклекна до ведрото и го натопи вътре. Роклята й увисна върху слабата й фигура и той можа да види през отвора изпъкналите й ребра. Момичето се изправи и се приближи до него със смачканата кърпа, от която водата се стичаше между пръстите й. Робърт се отдръпна назад, когато тя протегна ръка.
— Мога сам да го направя.
Бриджид му подаде кърпата и седна до огъня, обгърнала с ръце кокалестите си колене. Едно от кучетата вдигна глава и зави срещу нея. Без да му обърне внимание, тя наблюдаваше как Робърт изтрива кръвта от лицето си.
— Може би е бил нападнат — каза тя, обръщайки се към старицата.
— Паднах от коня — рече Робърт.
— Знаеш ли, той е граф.
— Син на граф — поправи я рязко Робърт, почувствал се подразнен от начина, по който момичето говореше, като че ли той не можеше да я чуе.
— Знам кой е — каза старата жена, появила се с купа, пълна с някаква тъмна смес. — Аз го израждах.
Робърт замръзна на мястото си с кърпата, опряна в бузата му. Когато заговори, гласът му отекна в ушите:
— Не. Това не е вярно. Майка ми имаше една и съща акушерка за всичките й деца. — Той поклати глава, ядосан от непромененото изражение на жената. — Тя не би позволила една… — Не довърши изречението.
Старата жена не отговори, а загреба шепа от сместа с билките. Дръпна разкъсания плат на трикото му и я плесна върху кокалестото му коляно, накарвайки го да премигне, а после му подаде тоягата.