Дадената му там власт го правеше буквално крал на енорията. И наистина епископ Бек, който яздеше бойния си кон заедно с тридесетина рицари от свитата му, на Робърт му приличаше повече на принц воин, отколкото на духовник.
Робърт беше виждал и двамата мъже на разговорите в Солсбъри, но тук, сред огряното от слънцето поле и звука на тръбите, те изглеждаха още по-внушителни. Може би това се дължеше на значимостта на събитието или пък на контраста с мъжете на полето, които ги наблюдаваха. Много от шотландските големци имаха токи с инкрустирани на тях скъпоценни камъни, сребърни верижки, които придържаха поръбените им с кожа плащове, пера на шапките и изкусно изработени мечове и кинжали в богато украсени ножници. Но дрехите им от боядисана вълна и сукно бяха по-прости от тези на англичаните и малцина от тях носеха брони. Не бяха дошли тук да се бият. Изглежда, че никой не беше казал това на англичаните. Всички те, от графа и епископа до рицарите и оръженосците, бяха с брони, ако ще това да бяха само кожени туники с метални плочки по тях, а и мнозина яздеха бойни коне. Дрехите им, хубави и богато украсени с коприна и кадифе в ярки цветове, приличаха на Робърт на ято огромни пеперуди, носещи се през тревата.
След като слезе от коня, Джон де Варен отиде първо при Балиол и Комън, които бяха тръгнали насреща му. Това не беше изненадващо, защото Балиол беше женен за дъщерята на Варен, но явно не се хареса на бащата на Робърт, който наблюдаваше намръщен как се поздравяват. Когато другите големци се запътиха към платформата и насядаха по пейките, наредени пред нея, Джеймс Стюарт даде знак на лорд Анандейл и останалите от групата да ги последват. Робърт тръгна напред, но дядо му се обърна към него:
— Стой тук.
Робърт се опита да протестира, но лордът вече се отдалечаваше.
— Мислех, че ще участваме в събранието! — рече недоволен застаналият до него Едуард.
Братята наблюдаваха как мъжете се присъединяват към нарастващата тълпа от графове, барони, епископи и абати, които представляваха кралството, оставяйки рицарите, оръженосците, пажовете и конярите по периферията на полето да държат конете или да се грижат за лагерните огньове. Музикантите бяха престанали да свирят и се излежаваха на тревата, заменили лютните и лирите си с бокали с бира.
Вълнението, което Робърт беше почувствал по време на пътуването, беше заменено от сдържан гняв. Погледът му се спря върху гърба на графа и той се запита дали щеше да е толкова изолиран, ако баща му не беше тук. Заслони очите си с ръка срещу слънцето, когато мъжете седнаха. Епископ Бек се качваше на платформата, а графът на Съри поздравяваше дядо им, който беше успял да застане редом с Джон Балиол.
— Може би ще ги чуваме оттук? — рече тихо той.
Видя, че мъжете разговаряха, но като се изключи странно високият им тон, от това разстояние не можеше да се разбере какво си говорят.
Едуард нетърпеливо запристъпва от крак на крак, а после се отправи към един от по-младите рицари от Карик, повел коня си и бялата кобила на баща си.
— Сър Дънкан, ще подържиш ли конете?
— Това е ваша работа, господарю Едуард — скара му се рицарят.
Сега Джон де Варен се беше качил на платформата до епископ Бек и се обръщаше към събранието. Имаше повече мъже, отколкото пейки, и онези, които не бяха намерили място да седнат, се бяха скупчили отзад. Робърт вече не можеше да види баща си и дядо си. Огледа се, когато Едуард заговори отново:
— Моля те, Дънкан.
— Защо?
Едуард замълча за момент.
— Ако го сторите, няма да кажа на баща ми, че веднъж се опитахте да целунете Изабел.
Рицарят се засмя.
— Сестра ви ли? Та аз дори не съм разговарял с нея!
— Баща ми не го знае.
— Вие се шегувате — каза рицарят, но усмивката му изчезна.
Едуард не отговори.
Лицето на младия рицар се изопна, но протегна ръка да поеме юздите.
— Където и да отидете, ще е добре да се върнете преди графа.
Едуард даде знак на Робърт, който усмихнат подаде юздите на своя кон и на жребеца на дядо си на възмутения рицар. Двете момчета бързо се отправиха през полето, без да обръщат внимание на любопитните погледи на другите оръженосци. Когато се приближиха на пръсти зад тълпата, Джон де Варен говореше: