— В продължение на сто години нашите кралства се радваха на мир. Шотландия и Англия станаха верни съседи, процъфтяващи чрез търговия и дарения на земи и служби, и чрез благословения съюз на брака. Крал Александър, Бог да даде покой на душата му, разбра каква е ползата от обединената ни сила чрез женитбата си със своята първа съпруга, дъщеря на крал Хенри и сестра на Негово величество крал Едуард.
Робърт и Едуард се промъкнаха зад група абати, чиито тонзури лъщяха на слънцето.
— И макар смъртта му да беше за всички нас една трагедия, след тъжната му кончина сега се появи нова надежда, която може да направи дори още по-тесен нашия съюз. Тази надежда съществува в лицето на неговата внучка, Маргарет Норвежка. Както беше потвърдено от договора от Солсбъри, детето предстои да бъде прехвърлено в Шотландия, където ще седне на трона като кралица.
Думите му бяха последвани от одобрителен шепот. Робърт се изправи на пръсти, за да се опита да види над главите на абатите. Зърна само едрата фигура на епископ Бек между раменете им и виолетовата му роба. Епископът държеше нещо в ръка. Беше дебел пергамент, навит на руло.
— Две години преди смъртта си Александър писа на крал Едуард, споменавайки за възможна женитба между кралските дворове на Англия и Шотландия.
Докато графът говореше, Робърт забеляза как епископ Бек разгърна свитъка. Имаше голям печат, прикрепен към единия му край, който висеше от документа.
— Сега желанието и на двамата крале може най-накрая да бъде изпълнено. Тук имаме разрешение от Негово светейшество в Рим, който дава съгласието си за брака на Маргарет с Едуард Карнарвън, кралския син и наследник.
За момент, след като графът на Съри произнесе тези думи, настъпи мълчание. После тълпата избухна в буря от викове на изненада, недоумение и протест.
13
— Знаеше ли за това, лорд Стюарт?
Въпросът на графа на Ментийт се извиси над глъчката. Един по един мъжете седнаха около масата и вторачиха очи в Джеймс Стюарт, към когото беше отправен въпросът.
Главният стюард срещна изпитателния поглед на графа.
— Не, Уолтър. И за мен беше също такава голяма изненада, каквато и за теб.
— А ти, сър Робърт? — Ментийт насочи вниманието си към лорда на Анандейл. — Ти беше в Солсбъри за подписването на договора. Графът на Съри или епископ Бек не ти ли споменаха нещо за това? Или пък вие, Ваше преосвещенство? — обърна се той към епископа на Глазгоу, който стоеше замислен, с издадена напред брадичка, подпряна на ръцете му.
— Никой не знаеше за това — рече твърдо Джеймс.
— Някой тук вярва ли, че лорд Александър е направил подобно предложение на Едуард? — попита млад мъж с къдрава черна коса и напрегнато изражение на лицето. — Защото не мога да си представя, че той би предложил кралски брак, без да го обсъди с двора си.
— Да не искаш да кажеш, че англичаните лъжат, Джон?
Младият мъж седна обратно на мястото си и предизвикателно сви рамене.
— Може би.
В отговор се обадиха няколко гласа, но Робърт, който седеше с брат си в края на подиума в залата, продължи да наблюдава къдрокосия мъж, който беше говорил преди това. Беше се запознал със сър Джон преди година, малко след като младият мъж наследи графството Атъл. Графът, който беше и шериф на Абърдийн, имаше славата на луда глава, но за Робърт откритото му и честно държане беше приятна промяна в сравнение с предпазливото поведение на другите лордове, които познаваше. Джон беше женен за дъщерята на един от най-близките приятели на дядо му, здравеняка Доналд, граф на Мар.
Сега тъкмо той се обърна към зет си и извисявайки глас над другите, каза:
— Внимавай, Джон, не отправяй такива смели обвинения без доказателства. Лорд Александър беше разтревожен, а това беше естествено, от смъртта на последния си син. Дори след като накара мъжете в кралството да се закълнат във вярност на Маргарет, вниманието му беше съсредоточено върху перспективата да намери по-подходящ наследник и затова си търсеше съпруга. Не можем да знаем какво може да е предложил и на кого, докато се е чувствал несигурен.
Робърт усети, че Едуард се наведе към него и му зашепна на ухото: