— Ами тогава нека се омъжи за шотландец — обади се Джон от Атъл. — Ако Маргарет се омъжи за сина на Едуард, той ще стане крал по право заради брака си с нея и ние ще загубим свободите си. Когато Едуард от Карнарвън бъде качен на трона от баща си, Шотландия ще се превърне в още един крайник на разпрострялото се тяло на Англия, а той ще я оглавява. Сър Джеймс — обърна се умолително Джон към стюарда, — искаш ли големият ти пост да бъде зает от англичанин? А вие, Ваше преосвещенство — той посочи към Уишарт, който се беше намръщил, — искате ли шотландската църква да бъде подчинена на епархиите в Йорк и Кентърбъри? А останалите от вас? Искате ли да бъдете облагани с данъци до такава степен, че да умирате от глад като уелсците?
— Разбирам страховете ти, Джон — каза лордът на Анандейл, срещайки с властния си поглед този на разпаления млад човек. — Обаче това не може да се сравнява със станалото в Уелс. Англичаните са тук, за да преговарят, а не да водят война. Ние можем да решим при какви условия ще стане женитбата. — Старият Брус се наведе напред, постави големите си ръце върху масата и огледа останалите. — Можем да решим бъдещето си.
Джон Комън навлезе с коня си в лагера, когато слънцето залязваше зад издигналата се преграда от червени облаци. Следобед беше задухал вятър от запад и краищата на шатрите плющяха непрекъснато в колчетата и въжетата. Големите дървета на Селкъркската гора се накланяха насам-натам, а старите им клони скърцаха. Идваше буря.
Като остави коня на оръженосците си, лордът на Баденох закрачи срещу вятъра в спускащия се здрач към най-голямата шатра, стъпквайки посипалите се борови шишарки с ботушите си. Отметна завесата на входа й и влезе вътре.
Джон Балиол се надигна бързо от ниския, покрит с кожи диван, в чийто край беше седнал. Когато се вгледа в Комън, изражението му се промени.
— Оставете ме — каза той на пажовете си, но преди слугите да излязат от шатрата, Балиол се приближи към Комън: — Направиха го, нали? Познавам по лицето ти. — Дори докато го казваше, в гласа му се прокрадна надежда, че може да е изтълкувал погрешно изражението на шурея си.
Комън отхвърли тази възможност с кимване на главата.
— Събрах по-малко гласове.
Балиол се свлече на дивана.
Комън заговори:
— Другите се срещнаха с англичаните този следобед, за да дадат съгласието си за женитбата.
Балиол го погледна съкрушен.
— Не мога да повярвам, че лорд Анандейл се е съгласил.
— Защо? Така получава това, за което е настоявал през цялото време. Момата от Норвегия ще вземе трона, каквото беше намерението на Александър.
— Но с тази женитба Брус и останалите предават нашия суверенитет!
— Настойниците се съгласиха с женитбата само ако бъдат изпълнени конкретни условия. — Комън монотонно ги изреди. — Свободите и обичаите на Шотландия да се запазят. Постовете в кралството да се заемат само от шотландци. Данъците да се събират само за нашето кралство. Никой шотландец няма да се подчинява на закони извън нашите граници и никой друг парламент няма да се занимава с нашите работи. Нашите кралства, макар и обединени с брак, ще останат независими, управлявани отделно от кралица и от крал.
Когато Комън свърши, настъпи мълчание, нарушавано само от вятъра, който се блъскаше в стените на шатрата.
— Стоя тук от много часове, страхувайки се от най-лошото — каза Балиол накрая. — Обаче през това време ме озари лъч на надежда. — Той се изправи. — Хайде да отидем при свекъра ми. Да помолим сър Джон де Варен да говори с крал Едуард, да накараме графа да се опита да разубеди краля и той да се откаже от предложението си.
— Ти не видя ли папската вула, която показа Бек? Тя е отпреди четири години. Едуард е планирал това още когато е научил за смъртта на Александър. Нищо не може да го отклони от този замисъл.