Балиол се ядоса.
— Така значи? — рече той и се вгледа в черните очи на шурея си. — Няма дори да се опиташ?
— Няма смисъл. Тази работа е в ход.
Балиол пристъпи към него с протегнати ръце, като че ли се канеше да стисне Комън за гърлото.
— Отказах се от всичко заради тази възможност! Възможност, от която ти ме убеди да се възползвам! Постъпвайки по този начин, станах уязвим за нападки от страна на враговете ми и почерних доброто си име сред благородниците в това кралство. След нападението срещу Буитъл майка ми отиде в гроба. Сигурен съм, че щеше да живее по-дълго, ако това не се беше случило. Сега очакваш от мен да се оттегля и да живея във… във… — Балиол рязко извърна глава, търсейки думата, но се обърна и я изрече в лицето на Комън. — В уединение! Нито като крал, нито като уважаван в двореца лорд. — Сипаничавите му бузи се зачервиха като от треска. — Е, мога да те уверя, братко, че при каквито и условия настойниците да са се съгласили с англичаните, на дългата служба на твоята фамилия зад трона ще бъде сложен край. — Лицето му се изкриви от злоба. — Може да съм разорен, но няма да бъда сам в мрака, защото заедно с мен ще паднат и могъщите Комъни!
Въпреки гнева на Балиол Комън запази спокойствие.
— Смятам, че нито твоята, нито моята фамилия трябва да бъде разорена.
— И какво би могъл да направиш, за да го предотвратиш? — просъска Балиол. — Какво? Ще отвлечеш ли младата си кралица, както фамилията ти постъпи някога с Александър? Ще я държиш ли като заложница, докато условията ти не бъдат приети? — Той поклати глава. — Това отвличане в крайна сметка не се разви добре за Червените Комъни. Кланът Брус се погрижи за това. Съмнявам се, че сега ще имаш възможност да предприемеш такова действие.
— Ако утре започне борба за трона, нашата позиция ще бъде различна от тази преди четири години. Крепостите ни бяха върнати и значително подсилени. През това време не бездействах. Не бездействаха и Черните Комъни, а и Комъните от Килбрайд. Всички ние сключвахме съюзи, укрепвахме позициите си и териториите си.
Балиол изпусна въздишка на досада.
— Защо продължаваш да говориш за борба? Момата ще отплава за Шотландия, за да се омъжи за наследника на Англия. Всичко свърши, казвам ти!
Комън се извърна, когато краищата на шатрата заплющяха и се издуха. Навън се чуваше шумът от лагера. Обърна се и срещна погледа на Балиол.
— Не и ако момичето така и не стигне нашия бряг.
Балиол се опита да каже нещо, да излее още от гнева си върху Комън. Обаче спря, изражението му се промени, осъзнал по-ясно казаното току-що.
— Надявам се, че нямаш предвид това, за което си мисля.
— Това е единственият начин кралството да оцелее, независимо какво говорят настойниците, независимо какви условия поставят за женитбата. За Бога, Едуард от Карнарвън е на шест години! Няма да има нищо общо с управлението на това кралство години наред, а докато това време настъпи, баща му ще ни е обвързал с толкова стегнати правни възли, че никога няма да можем да се освободим от тях. Не се заблуждавай, крал Едуард възнамерява да поеме контрола над Шотландия чрез сина си.
Балиол пристъпи към него.
— Ти говориш за детеубийство, не за цареубийство! Няма да участвам в такова злодеяние.
— Злодеяние ли е да пазиш кралството си и свободите си? Защото аз тук правя това. Момичето ще стане жертва на война. Необходима жертва. Един живот за бъдещето на кралството ни. Цената, която ще се плати за това, е малка.
— Малка? Това ли е цената за влизане в ада?
— Настойниците са наредили ескорт от шотландски рицари да отплава за Норвегия и да се завърне с детето. Ще се погрижа един от хората ни да отиде с ескорта.
— Чуй се какви щуротии говориш! — Балиол мина покрай Комън и се отправи към изхода на шатрата.
— Не, ти слушай, Джон — каза с железен глас Комън след отдалечаващия се Балиол. — Ако това дете стъпи на шотландския бряг, ти никога няма да седнеш на Камъка на съдбата. Кажи ми: искаш ли да се откажеш от единствената си възможност да станеш крал?
Балиол хвана краищата на шатрата, наведе глава между протегнатите си напред ръце и силуетът му се очерта на фона на червените отблясъци от лагерните огньове.
14
Дългият кораб се носеше през дълбокото море, драконовата глава на носа се надигаше над вълните, а от двете му страни четиридесет гребла се вдигаха и спускаха като криле. Слънчевите лъчи в късния следобед се събираха в златистите люспи на звяра и златото се отразяваше като в огледало от набраздената водна повърхност под тях, докато продължаваха пътя си на запад през Северно море.