Епископ Навр от Берген седеше приведен на кърмата и се потеше, загънат в кожи. Дори и в открито море времето беше меко за септември, макар да знаеше, че когато слънцето залезе и той бъде принуден да легне под платното заедно с останалите от екипажа, ще е доволен от кожите. Изминаха четири дни и половина, откакто бяха напуснали норвежкия бряг, но той продължаваше да чувства стомаха си неспокоен. От непрекъснатото надигане и спускане на синевата пред него главата му се въртеше, а краката му трепереха. Погледът на Навр се плъзна по дължината на кораба покрай насядалите на пейките гребци, опитвайки се да зърне капитана, за да разбере кога според него се очаква да пристигнат в Оркни. Крал Ерик му беше казал, че при попътен вятър пътуването до норвежките острови не би трябвало да отнеме повече от пет дни, но откакто бяха напуснали Берген, бризът почти не издуваше платната и през повечето време бяха принудени да разчитат на гребците.
Епископът се облегна на една страна, след като не можа да види капитана заради изпречилото се пред очите му бяло платно по средата на кораба. Не искаше да предприеме рисковано придвижване до носа, прескачайки дървените ребра и краката и щитовете на толкова много хора. Дългият кораб „Ормен Ланге“, което на езика на неговия народ означаваше „Голяма змия“, беше претъпкан и на него освен екипажа бяха шотландските и английските рицари, пристигнали преди няколко седмици поотделно в норвежкото кралство. И двете групи настояваха да съпровождат ценния товар. Епископът беше изпитал известно задоволство от категоричния отказ на крал Ерик да използват една галера, изпратена от английския крал Едуард, пълна с подаръци за момичето. Шотландците можеха да се сдобият с кралица, а англичаните — със съпруга за бъдещия им крал, но тя щеше да бъде докарана с норвежки кораб в знак на уважение към баща й и към кралството, в което беше родена. Бяха изминали само двадесет и седем години от поражението на норвежците в битката при Ларгс и двадесет и четири от подписването на договора от Пърт, съгласно който Западните острови и остров Ман бяха отстъпени на шотландците. За хора, които в продължение на векове са били господари на северните морета, това пътуване с безстрашния кораб с дракон на носа бележеше края на една епоха и едно последно, гордо предизвикателство.
Чул момичешки смях откъм дървената пристройка, построена до кърмата, Навр се огледа. Не беше по-голяма от шатра и в нея имаше място само за едно дете и един възрастен, но беше красиво изработена от тисово дърво, с малка сводеста врата и наклонен покрив. Дългият кораб нямаше палуби за подслон, а кралят искаше дъщеря му да пътува удобно. Вратата се отвори и Маргарет се показа с парче джинджифилов сладкиш в ръка. По устните й имаше трохи. Тя се усмихна на епископа, а после се покатери на една пейка, за да погледне през страничния борд към водата. Епископът направи опит да се изправи, разтревожен, че детето се е надвесило твърде много, но бавачката, която вече се беше показала от каютата, предупреди момичето. Той се облегна назад, а в този момент Маргарет се засмя и посочи към скочила над водата риба. Беше доволен, че я вижда радостна, защото плака горчиво, когато я отделиха от баща й и я докараха на кораба. Усмивката на Навр изчезна, щом си спомни към какво пътуваше това дете, което познаваше от самото му раждане. Точно в момента шотландските лордове щяха да се съберат в Скун, където открай време се извършваха коронациите. Момичето беше само на седем години, а надеждите на цяло кралство щяха да се стоварят върху плещите му.
Когато детето премина на левия борд, за да погледне отвъд водата, до епископа стигна силната миризма на джинджифил от сладкиша в ръката му. Стомахът му изкъркори.
— Не бива да й даваш повече — каза той на прислужницата. — Ще й стане лошо.
— Негово величество каза…
— Знам какво каза баща й — прекъсна я Навр. — Би казал всичко, за да е щастлива. Но това няма да стане със стомах, пълен със сладко тесто. — Епископът се отврати, като видя как момичето напъха остатъка от сладкиша в устата си. Въпреки че крал Ерик беше отпратил английския кораб, той беше приел подаръците, които шотландците бяха донесли на детето в памет на починалата му майка, дъщеря на покойния крал Александър.