— Кога ще стигнем в Оркни? — попита Маргарет, седна до него и махна трохите от роклята си.
— Скоро, дете.
Маргарет започна да тананика мелодията на една песен, която пееха гребците, а епископът отпусна назад глава и притвори очи, усетил последните слънчеви лъчи върху лицето си.
Събуди се, почувствал нечия ръка върху своята. Отвори уморено очи и видя, че бавачката го гледа. Зад нея небето беше като леко поклащащ се бял лист. След секунда си даде сметка, че платното е спуснато върху кораба за през нощта и сега той се поклащаше на котва в синкавия здрач.
— Какво има? — попита епископът и с пъшкане седна. Вратът го болеше от неудобната поза, в която беше спал.
— Моля ви, елате, Ваше преосвещенство.
Навр несигурно се изправи и последва прислужницата към пристройката. Наведе се и с мъка пропъхна едрото си тяло през тесния вход. В носа го удари миризма на повръщано и заседна в гърлото му. Маргарет се беше свила на кълбо върху застлания с кожи сламеник, а лицето й беше бледо на светлината от единствения фенер. Държеше се за стомаха. Той се наведе над нея и докосна главата й. Влажната й коса беше лепкава. По брадичката и роклята й имаше кафяви следи от повръщано. Навр се обърна към бавачката, която пристъпваше нервно от крак на крак на входа.
— Нали ти казах да не й даваш повече сладкиши? — измърмори ядосан той.
— Не съм й давала, Ваше преосвещенство — прошепна слугинята.
Навр протегна ръка и вдигна една купа от пода. Беше пълна до половината с гъста супа, която беше започнала да засъхва по стените. Помириса я.
— Яденето е прясно — каза възмутена бавачката. — Лично го сготвих. Ще трябва да е от храната на чужденците. Или пък е треска.
Момичето простена и изпъна назад глава, а лицето му болезнено се сгърчи. По кожата му се виждаха изпъкнали сини вени. Очите му се бяха присвили до тесни цепки. Епископът остави купата и се измъкна навън покрай бавачката.
Приведен почти надве под платното, той се отправи към другия край на кораба, който ту се повдигаше, ту се спускаше върху водата. Спъна се в един щит, но продължи. Удари брадичката си в една греда и се изправи, премигвайки от болка, а главата му се блъсна в опънатото платно над него. Не спря. Спъваше се в крака, докосваше нечии глави с ръце. Корабът беше повдигнат от една вълна. Някой го сграбчи за ръката, когато политна встрани.
— Внимавай!
Навр благодари тихо на скупчените сенки. Най-сетне стигна носа, където завари група мъже да пият по чаша медовина и да се смеят на история, разказвана от капитана.
Като видя епископа, капитанът веднага млъкна.
— Ваше преосвещенство?
— Колко далеч сме от сушата?
— Ако отплаваме на разсъмване, ще бъдем в Оркни по пладне.
— Трябва да стигнем по-рано. — Навр сниши глас. — Принцесата е болна.
Капитанът се намръщи, но после кимна.
— Ще събудя хората. Ще гребем през нощта. — Той посочи един от екипажа. — Свен е лечител. Ще прегледа детето.
Когато епископът и лечителят тръгнаха обратно, се чу звън на камбана и капитанът викна на екипажа да вдигнат платното. Новината бе предадена шепнешком из кораба: Принцесата е болна.
Събуден от суматохата, един от английските рицари спря епископа по пътя към кърмата.
— Какво става? — попита на латински той — език, общ и за двамата. — Казват, че момичето е болно. Можем ли да направим нещо?
— Можете да се молите — отвърна Навр и се мушна в пристройката.
Мъжете хванаха греблата и подкараха кораба в нощта. Драконът на носа проблясваше на светлината от звездите. В пристройката Маргарет се мяташе насам-натам и се потеше под кожите. Понякога проплакваше за баща си, но през повечето време понасяше безмълвно мъките си. На светлината на фенера лицето й беше мъртвешки бледо и напрегнато. Лечителят се опита да й даде солена вода, за да я накара отново да повърне и да прочисти тялото си от всякаква развалена храна, която беше яла, макар бавачката да твърдеше, че храната е била прясна. Ала Маргарет беше твърде слаба да изпие водата. Накрая се ограничи да й слага мокра кърпа на челото, за да намали треската. Навр коленичи до нея. Беше взел кръста от сандъка с вещите си и сега го държеше над главата й, за да прогони демоните, които може би витаеха над нея, като продължаваше да се моли за душата на детето.
Няколко часа по-късно на запад се появи тъмна ивица. Обсипаното със звезди небе бавно започна да светлее. Изтощени и плувнали в пот, гребците придобиха нови сили, виждайки сушата, и след известно време дългият кораб се насочи към пустата пясъчна ивица на един от островите от архипелага Оркни.