Моряците се прехвърлиха през борда и цопнаха във водата, хващайки въжетата. Заливани от вълните, хората изтеглиха широкия кораб на пясъка. Навр се наведе, за да вземе на ръце Маргарет. Тя едва дишаше и от известно време не я беше чул да плаче. Страхувайки се, че смъртта й е близо, той й зададе седемте въпроса и после тя получи последно причастие. Кожата й беше бяла като мрамор, признак, че е преминала в царството на мрака. Изнесе я навън сред настъпващото утро и хладният вятър развя косата й. Свен и бавачката се опитаха да му помогнат, но епископът отказа да пусне момичето, докато пристъпваше внимателно по опряната в борда дъска.
Мъжете притихнаха, когато епископът на Берген нагази в плитката вода, а расото му се влачеше след него. Английските и шотландските рицари вървяха подире му с напрегнати лица. Когато епископът положи момичето на сухия пясък, главата й увисна върху ръката му. Той се вгледа в нея. Очите на Маргарет бяха отворени, загледани в бледото небе.
15
— Моля ви, сър Робърт! — извика монахът, като забърза, за да не изостава. — Не влизайте въоръжен в Божия храм!
Лордът на Анандейл не му обърна внимание и продължи да крачи решително към църквата, а плащът му, избродиран със син лъв, плющеше около него на вятъра. Следваше го граф Карик с десет рицари, всичките въоръжени. Графът стискаше дръжката на меча си, а бронята му блестеше под туниката и мантията. Църквата, която се издигаше отпред, беше обагрена в кървавочервено от гаснещата светлина. Вратите бяха затворени, но сводестите прозорци бяха изпълнени с трепкащата светлина на факлите.
Робърт се огледа наоколо, докато двамата с Едуард вървяха бързо след баща им и дядо им. Братята носеха мечове, прибрани в ножниците на коланите им. И двамата бяха с кожени брони, топени в масло и восък, за да станат по-твърди. Отвъд сградите на абатството Робърт различи склона на хълма Мот, който се издигаше в червеникавия здрач. Върховете на пръстена от дървета, които ограждаха древното място на коронясването, припламваха в червеникавокафяво на последните слънчеви лъчи. Един от рицарите на баща му отвлече вниманието му от хълма.
— Стойте зад нас! — предупреди рицарят, обръщайки се към братята, докато групата приближаваше църквата.
Без да обръща внимание на молбите на монаха, лордът на Анандейл бутна вратите и ги отвори. Вътре, сред трепкащата светлина на факлите, се чуваха възбудени гласове. Те рязко секнаха, когато вратите се блъснаха в стените.
Робърт, който вървеше зад рицарите, забеляза двайсетина мъже да се обръщат, за да ги погледнат. Повечето от тях присъстваха преди пет месеца на събранието в Бъргхам — епископите на Глазгоу и Свети Андрю, графът на Дънбар, граф Уолтър от Ментийт и други. Останалите бяха августински монаси от абатството, облечени в свещенически одежди. Зад тълпата се простираше корабът на църквата, с наредени от двете страни ангели и светци с каменни лица, обърнати срещу олтара.
— Вярно ли е? — попита с разтреперан глас старият Брус. Лицето му беше зачервено, а косата, подобна на грива, беше разпиляна на всички страни от ездата до абатството в Скун.
Робърт никога не беше виждал дядо си така ядосан. Това го изненада, защото до този момент старият човек беше сравнително спокоен въпреки катастрофалните събития от изминалия месец.
Хората от клана Брус бяха на път за Скун, за да чакат пристигането на инфантата, когато новината за смъртта на детето се беше разпространила на юг и беше стигнала до тях. Говореше се, че викингският кораб, който беше докарал момичето в Оркни, обърнал и отплавал обратно през Северно море, отнасяйки тялото у дома, превръщайки се от сватбен в погребален кораб. Двамата Брус веднага се бяха разделили — лордът се отправи с бърза езда към Анандейл, за да вземе мерки за укрепване на крепостите в Анан и Лохмейбън, а бащата на Робърт се завърна в Карик, за да укрепи Търнбери и да вдигне под тревога васалите си. На оптимистичната атмосфера, обхванала Шотландия през лятото, докато хората се готвеха за коронясването и годежа, беше сложен край. Въпросът кой ще наследи трона отново оставаше открит.
Робърт беше с дядо си в Лохмейбън, когато дойдоха още по-лоши новини, този път от Галоуей. Дори и тогава дядо му запази спокойствие и изчака сина си, преди отрядът им, подсилен от техните рицари, да се отправи с голяма бързина за Скун, където се събираха останалите големци.