Сега спокойствието бе напуснало лорда.
— Кажете ми, вярно ли е? — изрева отново той и впери очи в мълчаливата тълпа. — Обявил ли се е Джон Балиол за крал?
— Да — обади се един глас.
Робърт го позна веднага и като излезе иззад рицарите, видя Джеймс Стюарт да се показва от тълпата.
— Но беше подкрепен от всички ни.
— Подкрепен? — чу се дрезгавият глас на Джон Комън.
— Лорд Стюарт, говориш така, като че ли наследяването на нашия трон е било решено от някакъв комитет. Това е кръвно право!
— Има и други освен лорда на Галоуей, които имат кръвно право — отвърна троснато Джеймс. — Как по друг начин освен чрез гласуване ще бъде решено кой от тях има по-големи претенции?
— Претенциите на лорд Джон Балиол са по-големи — отвърна Комън. — И всички тук знаем за това. Първородството…
— Нашето кралство се съобразява със закони, различни от тези за първородството — прекъсна го граф Карик. — Според тези стари обичаи баща ми има правото да заеме трона.
Той се обърна към мъжете и гласът му проехтя властно из просторния кораб на църквата.
— С изчерпването на възможностите на родствениците на Александър линията на наследяването се връща към неговия прапрадядо крал Дейвид, най-малкия син на Малкълм Канмор. Следващият оцелял наследник на Дейвид беше граф Хънтингтън. Като син на една от трите дъщери на граф Хънтингтън баща ми е най-близкият по кръв до кралската династия, произлязла от рода Канмор.
— Но той е син на втората родила се дъщеря — възрази Комън. — Като внук на първородната дъщеря на Хънтингтън Джон Балиол трябва да бъде крал. Според закона за наследяването по-възрастната наследствена линия има предимство.
— Ние сме една от най-влиятелните фамилии в това кралство в продължение на почти два века. За Бога, та баща ми беше определен за наследник на трона от крал Александър Втори!
Абатът на Скун премигна при последните думи на графа и се опита да възрази. Джон Комън не му даде тази възможност.
— Това твърдение е толкова загубило давност, колкото и влиянието ви в това кралство — процеди през зъби Комън. — Този жест е бил направен, когато бившият крал е нямал наследници. Когато се е родил синът му, той е станал безсмислен. Кой беше постоянно на власт в кралския двор през последните десетилетия? — попита той, оглеждайки един по един събралите се в кръг мъже. — Комъните. Ако силата и влиянието трябва да определят следващия крал, то тогава моята фамилия има най-голямо предимство.
Лицето на графа се зачерви от гняв, но преди да започне да спори, намеси се лордът на Анандейл:
— Намираме се в мрачно и трудно време. — Дрезгавият му глас проехтя из църквата. — Загубихме крал, а сега и надеждата за кралица. Сега кралството има нужда от сила и единство. Изберете Балиол и няма да получите нищо друго освен един безволев мъж, когото други ще водят за носа.
— А ако изберем теб? — попита Комън и отново се обърна към големците. — Не забравяйте, че този човек, който влиза въоръжен в такова свято място, е същият, който завладя Галоуей, когато бяхме в криза. А сега говори за единство. Тялото на крал Александър още не беше изстинало в земята, когато Брус нападна съседа си! Искате ли тиранин за крал?
При тези думи Робърт, който наблюдаваше спора, пристъпи напред, стиснал дръжката на меча си. Кожените ленти около нея пареха под пръстите му. Няколко от рицарите на дядо му също излязоха напред с изопнати от гняв лица при тази обида за лорда им. Някои от присъстващите отстъпиха плахо назад, но Комън остана на мястото си и продължи да гледа враждебно лорда на Анандейл. Като видя заплахата в черните очи на Комън, Робърт извади малко меча си от ножницата.
— Моля ви, лордове! — извика абатът, обръщайки се към другите благородници за подкрепа. — Това не е мястото за такъв конфликт!
— Имам право да бъда изслушан — настоя лордът на Анандейл и изблъска Джеймс Стюарт, който застана на пътя му. — Претенцията ми не може да бъде пренебрегната!
— Спри се, приятелю! — обади се Джеймс.
— Не можеш да имаш претенции, Брус — каза Комън. — Всичко свърши.
— Бог ми е свидетел, че не е! — извика гневно граф Карик, разбута тълпата и тръгна решително напред.
Робърт видя, че баща му се е отправил към олтара, върху който имаше голям каменен блок. Беше кремав, с кристални песъчинки отвътре, които блестяха на светлината на факлите. От двете страни имаше закрепени железни халки. Беше поставен върху парче златиста коприна, върху която той различи лапите и главата на червен лъв. Робърт разбра веднага, че това е Камъкът на съдбата, древният трон, който трябваше да бъде отнесен на хълма Мот за коронясването на нов крал. Беше донесен в Скун преди повече от четиристотин години от първия крал на шотландците Кенет Макалпин, но произходът му се губеше в дебрите на времето. На този камък беше седял Макбет, преди да бъде свален от Малкълм Канмор.