— Ще взема със сила това, което принадлежи на фамилията ми!
Лордът на Анандейл викна на сина си, когато той се отправи към камъка. Някои от благородниците запротестираха. В суматохата Комън пристъпи към лорда.
Робърт забеляза, че посегна към ножа, който висеше на колана му до кесията. Изведнъж почувства как кръвта му пламва. Измъкна меча от ножницата. Чу се стържене на метал върху кожа и се видя как стоманата проблесна. Всички мъже се обърнаха към младежа с искрящи от гняв очи, застанал между лорд Анандейл и лорда на Баденох с меч, насочен към гърлото на Комън. Граф Карик спря на пътеката между редовете от каменни ангели и погледна с невярващи очи сина си.
Робърт, чието сърце туптеше бясно в гърдите, срещна погледа на Комън. Мечът му беше само на сантиметри от гърлото на лорда. Той искаше да каже на мъжете, че лордът няма право да предизвиква дядо му, който се беше борил честно срещу тайния план на Комън да постави Балиол на трона против волята на крал Александър. Искаше да извика, че дядо му е по-добър и по-умен от всеки от тях и за тях би било чест да им бъде крал. Но преди да успее да отвори уста, усети една ръка върху рамото си.
— Наведи меча си, Робърт! — каза дядо му с тих, но много строг глас.
Робърт се подчини и бавно наведе меча, давайки си сметка, че очите на всеки мъж в църквата сега бяха насочени към него. Видя, че брат му го гледа с изумление, застанал сред рицарите от Карик.
— Тази вечер тук не може да бъде решено нищо — каза Джеймс Стюарт и огледа притихналата тълпа. — Това решение трябва да бъде взето от мъжете на кралството. Предлагам да се съберем отново, когато главите се охладят и когато присъстват всички, за да може да бъде чут гласът им.
— Съгласен съм — каза Робърт Уишарт, а другите се присъединиха към него.
Събралите се започнаха да се разотиват, продължавайки оживено да си шушукат. Граф Карик се отправи обратно по пътеката, навъсен като буреносен облак. Когато лордът на Анандейл тръгна да си върви, Джон Комън го сграбчи за ръката и се приближи плътно до него. Попаднал между тях, Робърт усети отблъскващата миризма, която идваше от кожата, с която беше поръбен плащът на Комън. Чу го как просъска шепнешком:
— Баща ми трябваше да те убие в онази килия в Луис, когато имаше тази възможност.
Лордът на Анандейл издърпа рязко ръката си от хватката на Комън. Избута Робърт пред себе си и се отправи към вратите на църквата, минавайки покрай епископа на Свети Андрю, който разговаряше оживено с Уишарт.
— Ще има кръв — казваше епископът, — ако този въпрос не бъде решен бързо.
16
Когато излезе навън в настъпващата вечер, Робърт чу баща му да вика сърдито името му. Не се обърна, а се помъчи да не изостава от дядо си.
— Какво искаше да каже Комън? С онова за Луис? — Той свъси вежди. — Дядо!
Лордът рязко спря.
— Не ми повишавай тон, момче. — Той хвана грубо Робърт за брадичката. — И не трябваше да вадиш меча си срещу него по този начин. Чуваш ли? Сега е време да се защитим с думи, а не с насилие.
— Помислих, че Комън ще те нападне — рече Робърт и се отдръпна от дядо си. — А и защо се сърдиш, че съм извадил меч срещу него, след като ти нападна замъците му? Ти го мразиш!
— Да! — кресна старият лорд. — И тази омраза има силата да разкъса на части кралството! — Той млъкна, след като видя графа да крачи към тях. Обърна гръб на Робърт и се отправи към конете.
Робърт продължи да упорства и го последва. Желанието да получи отговори беше по-силно от преклонението му пред този мъж с осанка на лъв.
— Ти ме научи да яздя и да ловувам, научи ме да се бия. Отведе ме в Солсбъри и Бъргхам, запозна ме с най-могъщите мъже в кралството. Разясни ми колко съм важен за бъдещето на тази фамилия. Обаче не си ми казал почти нищо за омразата си срещу Комъните, въпреки че съм те питал много пъти за това. Искам да зная истината, дядо!