Застанали начело на левия фланг, крал Хенри и лордовете му водеха по-бавна и по-статична битка. След като извикаха на помощ по-малките формации, те успяха да постигнат известен напредък срещу дясното крило на Монфор, но за разлика от яростната атака на Едуард, която беше пробила редовете на врага, успяха да нанесат само слаби поражения на застаналите решително срещу тях бунтовници, които отказваха да отстъпят.
Над хаоса, който цареше в левия фланг на Монфор, се развяваше червено знаме, издигнато от хората на Едуард, а страховитият дракон по средата, обгърнат от златисти пламъци, подсказваше, че няма да има пощада. Благородниците, които оцелееха в битката, щяха да бъдат пленени и откупени, но подобна рицарска постъпка не очакваше пехотинците зад тях. Повечето бяха работници от Лондон, за които нямаше кой да плати. Те не бяха нищо друго освен възможност за задоволяване на страстта за проливане на кръв и можеха да послужат само за храна на червеите. Рицарите на Едуард подминаха разпилените останки от вражеската кавалерия и се врязаха право в тези мъже. Когато пехотата, неспособна да се противопостави на такава мощна сила, обърна гръб и побягна да се спасява в гората зад тях, хората на Едуард ги последваха. Втурнаха се нагоре по склона на хълма, стигнаха до върха и изчезнаха от другата страна.
Пред десния фланг на Монфор се издигна движеща се стена от копията, която упорито напредваше срещу формацията на крал Хенри. Лордът на Анандейл стисна здраво дръжката на пиката си, когато конят му беше блъснат с голяма сила. През тесните прорези на шлема си виждаше само малка част от хаоса пред него. Коляното му беше притиснато между седлото и бойния кон на друг воин. Изгарящата го горещина вътре в шлема и силната миризма на собствената му пот го задушаваха. От време на време, когато в редиците се отвореше пролука, Брус изреваваше на хората си, все още плътно притиснати около него, и заедно пришпорваха конете си напред, за да я запълнят. Мушкаха и сечаха всеки, който се опитваше да се промъкне. Отрядът на Едуард отдавна не се виждаше, както и пешаците, които те преследваха. Бяха останали само центърът и десният фланг на Монфор, но макар и по-малко на брой, решителността не ги напускаше. С изчезването на Едуард формацията на Корнуол бе открита за странична атака и Монфор се възползваше максимално от това преимущество, повеждайки своите опитни рицари да обходят силите на графа.
Тълпата пред Брус се раздели отново и в празнината пак се втурна мъж от хората на Монфор. Беше целият в кръв, с хлътнал и сцепен по средата щит. Налетя право срещу Брус. Лицето му не се виждаше от шлема и само по ръкавите на туниката и процепите на шлема можеше да се съди за самоличността му. И двете неща не говореха нищо на Брус, когато се опита да го промуши с пиката си. Тя се удари отстрани в шлема на мъжа. Железният връх остърга металната буза и отмина нататък. Мъжът се заклати назад от удара, на свой ред замахна с меча си и удари Брус по главата. Лордът на Анандейл почувства удара като чук, стоварил се в мозъка му. Главата му се разтресе, но той стисна зъби, за да се съвземе, и на свой ред замахна. Обаче рицарят вече го нямаше, съборен от бойния си кон от един от хората на Брус, за да бъде стъпкан в кашата от кръв и кал, която жвакаше под копитата. Навсякъде около себе си Брус чуваше гласове, заглушавани от време на време от цвиленето на конете. Още хора на Монфор успяха да си пробият пъти да отворят пролуки в редиците на Хенри.
Един кон се изправи на задните си крака до Брус и ездачът му се блъсна в лорда, избивайки пиката от ръката му. Като дръпна рязко юздите на изплашения си кон и не му позволи да се обърне, Брус успя да възстанови равновесието и тъкмо когато посегна да измъкне меча си от ножницата, срещу него връхлетя друг бунтовник. Въпреки че конят се движеше под него, успя да нанесе силен удар във врата на мъжа, разцепвайки бронята му. Мечът заседна в плътта, а после лордът успя да го измъкне сред фонтан от бликнала кръв. Някъде изсвири рог.
Графът на Корнуол беше обкръжен от силите на Монфор. Озовал се сред море от вражески войници, той правеше отчаяни опити да си пробие път, тъй като рицарите му не можеха да стигнат до него. Накрая измъкна коня си от мелето и препусна през полето. Когато бойците от личната свита го последваха, роговете им дадоха сигнал за отстъпление и битката за центъра се разпадна. Останалите бойци на Корнуол, оказали се без командир и обхванати от паника, започнаха да се разпръскват, а бунтовниците нададоха радостни викове и се втурнаха да ги преследват. Центърът се разпадна по склона на хълма и остави фланга на краля открит за атака. Като видяха безредието в кралската войска, хората на Монфор се окуражиха за още по-решителен натиск и по цялото продължение на предните редици на формацията на крал Хенри се появиха празнини, а рицарите бяха изтласкани назад. Симон де Монфор провъзгласи това за свещена война срещу краля. Изглежда, че сега Бог беше на негова страна.